Иван Василев Умленски е български учител, етнограф, филолог, краевед и литературен историк.

Иван Умленски
български учен
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Етнография, история, география
Образование Софийски университет

БиографияРедактиране

Роден е на 23 декември 1917 г. в гр. Кюстендил. Родът на баща му идва от Македония – село Умлена, Пехчевска околия, и се установява в Кюстендил. Дядо му Иван Н. Умленски е деец на Кюстендилското македоно-одринско дружество.[1] Завършва Кюстендилската гимназия в 1935 г. и славянска филология в Софийския университет в 1940 г. Още по време на студентските си години проявява траен интерес към етнологията, диалектологията и фолклористиката и първата му изследователска работа е дипломната – „Бит и говор на с. Багренци, Кюстендилско“, която защитава пред акад. Стоян Романски.

Започва работа като учител в различни населени места – Асеновград, Ксанти, село Летница, Велес (1943-44).

През лятото на 1944 г. е назначен за лектор по български език в Загребския университет, но военните събития в Европа стават пречка за заминаването му. Преподава в учителските институти във Велико Търново и Кюстендил. След закриване на кюстендилския институт е учител в кюстендилските гимназии: Първо средно мъжко училище, Политехническа гимназия и Вечерно средно училище (1946-1978).

Изследователската му дейност започва с книгата „Тезиси по детска литература“ (1950-51) – първия учебник по детска литература. През 1965 г. БАН издава изследването му „Кюстендилският говор“ – първото в България изследване на местен говор по метода на лингвическата география. Автор е и на „За най-хубавото име“ (1971), „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974), „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974) и „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979).

Публикува статии в изданията на БАН и на МНП предимно по езиковедски и методически въпроси. Дълги години е заместник-редактор на списание „Педагогически бюлетин“, сътрудничи на вестник „Учителско дело“.

Носител на орден „Кирил и Методий“ II степен (1964).

БиблиографияРедактиране

  • „Тезиси по детска литература“ (1950-51)
  • „Кюстендилският говор“ (1965)
  • „За най-хубавото име“ (1971)
  • „Сто години театрално дело в Кюстендил – каталог на документи“ (1974)
  • „Местната преса за театъра в Кюстендил“ (1974)
  • „Летопис на дружбата в областта на културата между Кюстендилски окръг и Брянска област“ (1979)
  • „За имената на селата в Кюстендилско и на гр. Кюстендил“ (1985)
  • (в съавт. с Георги Ковачев) „Местните имена в Кюстендилско“, том 1 (А-Г) (2008)

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Елдъров, Светлозар. Кюстендилско македоно-одринско дружество (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 284.

Външни препраткиРедактиране