Отваря главното меню

Умлена или Умлено (на македонска литературна норма: Умлена) е село в Северна Македония, община Пехчево.

Умлена
Умлена
— село —
„Възнесение Господне“
Възнесение Господне
North Macedonia relief location map.jpg
41.7699° с. ш. 22.8363° и. д.
Умлена
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пехчево
Географска област Малешево
Надм. височина 965 m
Население 354 души (2002)
Пощенски код 2326
Умлена в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В края на XX век Умлена е българско село в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Умление е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 153 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Умлено е населявано от 500 жители българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на Умлена е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Юмлена има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[3] Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1904 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 354 жители, всички македонци.[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Умлена
  •   Антим Иванов, деец на ВМРО[5]
  •   Атанас Умлянин, български революционер, войвода в Малешевско в 1903 година[6]
Свързани с Умлена
  •   Иван Умленски (1917 – 1992), български езиковед, по произход от Умлена
  •   Мите Умленски, малешевски войвода на ВМОРО, арестуван през март 1915 година от сръбските власти и впоследствие безследно изчезнал,[7] вероятно по произход от Умлена

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 173.