Иван Георгиев Хариев (Доктора) е български лекар, партизанин и офицер, генерал-лейтенант от медицинската служба, заслужил лекар (1979) .

Иван Хариев
Български партизанин и офицер
Роден
Починал
21 юни 2012 г. (92 г.)
София, България

БиографияРедактиране

Иван Хариев е роден 11 август 1919 г. в град Сливен. Произхожда от семейство на бежанци от Лозенград[1]. От 1933 г. е член на РМС, а от 1942 г. на БРП (к). Средното си образование завършва в родния си град. Между 1938 и 1939 г. учи медицина в Прага, след което се завръща в България. През 1944 г. се дипломира като лекар в София.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. В периода 1942 – 1944 г. е сътрудник на военната комисия при Областния комитет на БРП (к) в София. Преминава в нелегалност и от 3 юли 1943 е партизанин Партизанска бригада „Чавдар“ (София) и командир на батальон. Лекар на бригадата. На 22 септември 1944 година е определен за помощник-командир на първи пехотен софийски полк.[2] На 30 октомври 1944 е ранен в боя при Дубочица.

След края на войната е помощник-армейски лекар, а след това и дивизионен лекар на първа пехотна софийска дивизия (до 1946 г.). От 1947 г. е дивизионен лекар на първа танкова дивизия в Казанлък. На следващата година е назначен за началник на Медицинската служба на Военновъздушните сили в София. През 1949 г. започва да учи авиационна медицина и физиология на военния труд във Военномедицинската академия в Санкт Петербург. Завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. е началник на медицинската служба на Българската народна армия. През 1954 г. основава Научноизследователския авиомедицински институт (АМНИИ) към Военновъздушните сили[3]. През 1959 г. напуска армията и работи като ординатор в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Остава там до 1961 г. През 1961 г. е определен за началник на Медицинската служба на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Същата година специализира диабетология в Германия (1961 – 1964). През 1964 г. отново постъпва в армията и е назначен за началник на Медицинската служба на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1964 – 1967). От 1964 г. е доцент. Генерал-майор от 1969 г.[4] От 1980 г. е генерал-лейтенант[5]. Между 1967 и 1972 г. е началник на Катедра „Организация и тактика на медицинската служба“ във ВВМИ[6]. В периода 1967 – 1973 г. ръководи Военномедицинската академия. Излиза в запаса през 1973 г. От 8 юли 1972 до 1 февруари 1977 г. е председател на Съюза на тракийските дружества в България. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм. В същото време е директор на Института по биомеханика при БАН. Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата и председател на Комитета по здравеопазването при Националния съвет на Отечествения фронт. В периода май 1973-октомври 1986 г. е заместник-министър[7].

Автор на мемоарната книга „Недовършен разговор. Спомени на партизанския лекар“, С, ВИ, 1982[8]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съветския орден „Червена звезда“, два ордена „Георги Димитров“ (1979, 1989)

Военни званияРедактиране

  • Капитан (септември 1944)
  • Генерал-майор (30 август 1969)
  • Генерал-лейтенант (1980)

БележкиРедактиране

  1. ОТИДЕ СИ ЛЕКАРЯТ НА ЧАВДАРЦИ, посетен на 18.11.2013
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 152
  3. Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 81
  4. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 178
  5. Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 202 – 203
  6. История на катедра „Военна медицина“ на Военномедицинска академия
  7. Керин, Т. Ако бяха живи 100 години от рождението на генералите от Медицинската служба на БА, сп. Военна медицина, бр. 4р 2019, с. 102
  8. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 441