Отваря главното меню

Византийските източници свидетелствуват, че думата „ивир“ се ползва в 5 значения:

  1. испанец;
  2. грузинец;
  3. лице, произхождащо от византийската военно-административна единица Ивирия (1001 – 1074), известна също и като „Ивирия – Армения“ или „Ивирия – Ани“;
  4. арменец – халкидонит;
  5. монах от Ивирийския манастир.

„Ивир“ в първото значение на думата в източниците от 11 век се среща рядко.

„Ивир“ във второто значение на думата се ползва предимно в периода от 4 век пр.н.е. до 5 век, когато е съществувало независимото Княжество Ивирия (виж подробно в „Caucasian Iberia“ в английската версия) и след 11 век.

„Ивир“ в третото значение на думата се ползва често във Византия през 11 век.

Последните 3 значения на думата „ивир“ понякога се ползват при характеристиката на едно и също лице.

В тази връзка е и понятието „Ивирия“ (Iberia). Във византийските източници от 11 век се споменават 3 Ивирии:

  • Западна Ивирия – или Иберия (Иберийски полуостров с Испания и Португалия);
  • Източна или Кавказка Ивирия – част от днешна Грузия;
  • Ивирия – източна византийска военно-административна област, известна и като „Ивирия – Армения“ или „Ивирия – Ани“ – част от днешна Турция.

ИзточнициРедактиране

  • Арутюновой – Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Введение, перевод и коментарий. Ереван, 1978, 134 с.
  • Garsoian, Nina. The Byzantine Annexation of the Armenian Kingdoms in the Eleventh Century, 192 p. In: The Armenian People from Ancient to Modern Times, vol. 1, edited by Richard G. Hovannisian, St. Martin’s Press, New York, 1977.