Иво Сиромахов

Иво Сиромахов
	български писател, драматург, сценарист, актьор
Роден	29 декември 1971 г. (51 г.) София, Народна република България
Националност	България
Работил в	театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор
Литература
Жанрове	разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий, приказка
Повлиян	Уди Алън
Семейство
Деца	2
Уебсайт	Страница в IMDb
	Иво Сиромахов в Общомедия

Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург.

БиографияРедактиране

Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България. През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.

Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“. От 2000 до 31 юли 2019 г. е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“. Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“. През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.

КнигиРедактиране

„Една нощ в гробищата“ (1999)
„Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
„Дневници и нощници“ (2008)
„Още дневници и нощници“ (2009)
„Няма смисъл“ (2009)
„BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)
„Няма значение“ (2011)
„Очила“ (2012)
„Българско криминале“ (2012)
„Страшни дневници и нощници“ (2012)
„Уважаеми зрители“ (2013)
„Български работи“ (2014)
„Моят таен любовен живот“ (2014)
„7 жени“ (2015)
„Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
„Любовни истории“ (2016)
„Шекспир 3D“ (2016)
„Малки приказки“ (2016)
„Българско радио“ (2017)
„Събрани дневници и нощници“ (2017)
„Скарлет + ИВО = ВНЛ“ (2018)
„Ку-ку бенд: Ад и Рай“ (2018)
„Приказки от планината“ (2018)
„У майкини“ (2020)
„12 принцеси“ (2020)
„Майкини и другите“ (2021)
„Певицата взема властта“ (2021)
„Приказно пътешествие“ (2022)
„Бай Тошо“ (2023)

ПиесиРедактиране

„Българско криминале“ (2009)
„Сводници“ (2009)
„Операцията“ (2011)
„Любовни истории“ (2012)
„Островът“ (2018)
„# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
„Игра за двама“ (2021)
„Българската литература накратко“ (2022)

ФилмографияРедактиране

Като актьор

„Сезонът на канарчетата“ (1993)
„Козият рог“ (1994)

НаградиРедактиране

Награда на БНР за дебют в областта на изкуствата – 1995 г.
„Цветето на Хеликон“ за най-продавана книга от български автор („Моят таен любовен живот“) – 2014 г.
Награда на Народната библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив) – „Любим автор на Пловдив“ – 2014 г.
„Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство– 2021 г.
Награда на детското жури от Националния фестивал на детската книга „Константин Константинов“ – 2023 г.