Ив Клайн

френски художник

Ив Клайн (на френски: Yves Klein) е френски художник.

Ив Клайн
Yves Klein
френски художник
Роден
Починал
6 юни 1962 г. (34 г.)
ПогребанФранция
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Кариера в изкуството
СтилНов реализъм
ЖанрКонцептуално изкуство,[1] Абстракционизъм[1]
Академиясамоук
Направлениеживопис, пърформънс
Известни творбиIKB 191 (1962)
Monotone Symphony (1949)
Семейство
БащаФред Клайн
МайкаМари Раймонд
СъпругаРотрот Юкер
ДецаИв Амю Клайн
Ив Клайн в Общомедия

Смятан е за важна фигура в следвоенното европейско изкуство. Той е водещ член на френското художествено движение нов реализъм, основано от критика Пиер Рестани. Клайн е пионер в пърформънса, като изкуство и се приема за вдъхновение и предшественик на минимала и попарта.

БиографияРедактиране

Роден е в Ница, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Родителите му – Фред Клайн и Мари Раймонд – са художници. Баща му е представител на постимпресионизма, а майка му на ташизма и провежда редовни soirées с други водещи представители на това парижко абстрактно движение.

Между 1942 и 1946 г. Ив Клайн учи в École Nationale de la Marine Marchande и в École Nationale des Langues Orientales и започва да практикува джудо. През това време се сприятелява с Арман Фернандес и Клод Паскал и започва да рисува. На деветнадесетгодишна възраст Клайн и неговите приятели лежат на плажа и разпределят света между себе си. Арман избира земята, Клод – света, а Ив – етеричното пространство около планетата, след това той подписва така:

С този известен символичен жест на подписване на небето, Клайн е предвидил, като в мечта, че вярата в неговото изкуство оттогава нататък – опит за достигане на далечната страна на безкрайното.[2]

Между 1947 и 1948 г.[3] Клайн се замисля върху Монотонна симфония(1949, официално Монотонността – тихата симфония), което се състои от 20-минутен устойчив акорд и след това 20-минутно мълчание[4][5] прецедент за дроун на La Monte Young' и 4′33″ за Джон Кейдж.

Между 1948 и 1952 г. пътува до Италия, Великобритания, Испания и Япония. В Япония, на 25-годишна възраст, става майстор по джудо и получава титлата yodan (4-ти дан/черен колан), от Кодокан, което за това време време е изключително постижение за европеец. През 1953 г. Клайн остава в Япония. По-късно пише книга за джудото. През 1954 г. Клайн се мести за постоянно в Париж и започва да заема свое място в света на изкуството.

ПроизведенияРедактиране

Монохромни творби: Синя епохаРедактиране

Въпреки че Клайн рисува своя първи монохром в началото на 1949 г., той организира първата частна изложба през 1950 г. Неговото първо публично представяне е на представянето на каталога „Yves: Peintures“ през ноември 1954 г. Като обикновен каталог, книгата включва интересна серия монохроми, свързани с различни градове, в които е живял през последните години.

 
Запазената марка синьо: IKB 191 (1962)

ИзложенияРедактиране

  • 1954, Мадрид
  • 1955, Марсилия
  • 1957, Милано: Monochrome Vorschläge, Синя епоха (единадесет сини картини)
  • 1957, Париж, Дюселдорф, Лондон
  • 1958, Париж: „Le Vide“ („Die Leere“): eine Ausstellung mit weißen Wänden und ohne Ausstellungsstücke
  • 1959, Париж: Schwammbilder
  • 1960, Париж: Първо представяне с музика и антропометрияеrste (Körperabdrücken)
  • 1960, Париж: „Antagonismes“, „Yves Klein, le Monochrome“, Фото „Sprung in die Leere“ във вестника „Dimanche – Le journal d'un seul jour“
  • 1961, Крефелд, Къщата Lange: Retrospektive
  • 1964, documenta III, Касел
  • 1968, 4. documenta, Касел
  • 1994/1995, Кьолн, Дюселдорф, Крефелд: Retrospektive
  • 2004, Лос Анджелис, MAK Център за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
  • 2004/2005, Франкфурт на Майн: Retrospektive
  • 2005, Ню Йорк, Storefront за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
  • 2005, Билбао, Guggenheim Музей: Retrospektive
  • 2006, Passau, Музей за Модерно изкуство: „Der Sprung ins Leere. Pretiosen des Nouveau Réalisme“
  • 2006, Виена, Музей за приложни изкуства: Yves Klein – Air Architecture
  • 2006/2007, Париж, Centre Pompidou: corps, couleur, immatériel
  • 2007, Виена, MUMOK: Retrospektive

ИзточнициРедактиране

  1. а б www.artnet.com.
  2. Hannah Weitemeier, Yves Klein, 1928–1962: Internacional Klein Blue, traducción Carmen Sánchez Rodríguez (Cologne, Lisbon, Paris: Taschen, 2001), 8. ISBN 3-8228-5842-0.
  3. "Yves Klein (1928–1962)", архив на оригинала от 5 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080705023902/http://www.yveskleinarchives.org/documents/bio_content_us.html, посетен на 2012-02-07 
  4. Gilbert Perlein & Bruno Corà (eds) & al., Yves Klein: Long Live the Immaterial! („An anthological retrospective“, catalog of an exhibition held in 2000), New York: Delano Greenidge, 2000, ISBN 978-0-929445-08-3, p. 226: „This symphony, 40 minutes in length (in fact 20 minutes followed by 20 minutes of silence) is constituted of a single 'sound' stretched out, deprived of its attack and end which creates a sensation of vertigo, whirling the sensibility outside time.“
  5. See also at YvesKleinArchives.org a 1998 sound excerpt of The Monotone Symphony Архив на оригинала от 2008-12-08 в Wayback Machine. (Flash plugin required), its short description Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., and Klein's Chelsea Hotel Manifesto Архив на оригинала от 2010-06-13 в Wayback Machine. (including a summary of the 2-part Symphony).

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ и страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.