Иглика

Вижте пояснителната страница за други значения на Иглика.

---

Иглѝка (Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди.

Иглика

Обикновена иглика (P. vulgaris)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Пиреноцветни (Ericales) семейство: Игликови (Primulaceae) род: Иглика (Primula)

Научно наименование

Primula Linnaeus, 1753

Синоними

Kablikia Opiz, 1839 Carolinella Hemsl., 1905

Иглика в Общомедия

[ редактиране ]

Наименования

Заради ранния ѝ пролетен цъфтеж, в Русия се нарича първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. Среща се и като аглика, яглика, адлика (Омуртаг), аглъч, аглъчка (Маданско), иглик, иглеч, иглек (Малкотърновско) и др.

Описание и отглеждане

С разнообразната си цветна палитра, игликата е колоритно градинско цвете. Някои от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4 – 5 см в диаметър. Примулата има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.

Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони.

Отглежда се изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея, цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото.

За лечебни цели се използват коренището и корените (с повишено внимание!), цветовете и листата - богати на вит. С. Притежава отхрачващо и диуретично действие. Засилва стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.

Видове

Род Иглика

• Вид Крилатолистна иглика (Primula elatior)
• Вид Лечебна иглика, Обикновена иглика (Primula veris) - цъфти с тъмножълти цветове
• Вид Аурикула (Primula auricula)
• Вид Стайна иглика (Primula obconica)
• Вид Старопланинска иглика (Primula frondosa)
• Вид Рилска иглика (Primula deorum)
• Вид Клинолистна иглика (Primula minima)
• Вид Брашнеста иглика (Primula farinosa)
• Вид Primula denticulata
• Вид Люлякова иглика (Primula malacoides)
• Вид Розова иглика (Primula farinosa)
• Вид Халерова иглика (Primula halleri)
• Вид Безстъблена иглика, Дива иглика (Primula acaulis, Primula vulgaris) - цъфти с бледожълти цветове
• Вид Градинска иглика (Primula auricula)
• Вид Разноцветна иглика (Primula heterochroma)
• Вид Primula japonica rosea
• Вид Primula sikkimensis
• Вид Primula Juliaea

Използване в кулинарията и народната медицина

Използват се надземните части най-често на обикновената иглика ('Primula vulgaris'), събрани на чисти места; препоръчително е да се отглежда като градинско или балконско растение от разсад и семена, закупени в специализирани разсадници и магазини. Игликата не бива да се изкоренява от природата, защото се нарушават нейните естествените хабитати, което води до изчезването ѝ. Листата и цветните части, които най-често се използват за направата на билкови чайове, са богати на флавоноиди – три класа кетон-съдържащи съединения, с ясно изразени антиоксидантни, противовъзпалителни и антибактериални свойства.
Избягват се корените заради сапониновото съдържание в тях. Сапониновите съединения в растението имат защитен ефект за тях, отблъскат пасящите животни и предотвратянат развитието на гъбични и бактериални инфекции. При човека имат предполагаеми ползи за храносмилателната система. Единствените налични данни за ефекта на сапонините от това растение са от изследване от 2009 година, в което се твърди за някои ползи за човешкото здраве, но съзнателно се пропуска факта, че завишеният прием на сапонини се свързва с токсично натравяне на организма. Поради това се съветва избягване на консумирането на кореновите части на билката.

В народната медицина: В народномедицинските практики извлеци и настойки от игликата се използват за отхрачване при бронхити; смята се, че те имат свойствата и на диуретик и засилват стомашната секреция. Могат да успокояват нервната система. След химичен анализ на билката се оказва, че тя съдържа изобилие от тритерпенови сапонини като примулувата киселина в корените си и високи количества флавоноиди в листата и цветните си части.

В кулинарията В испанската кухня те са популярна добавка към салати (в неголеми количества), а в английската – добавка към вино и оцет. В Англия и Нидерландия се отглежда като растение за ранни салати. При салати се ползва също в комбинация с други зеленчуци като млади листа от киселец или спанак. Листата се добавят в супи и омлети в комбинация с други зелени билки и подравки. Захаросани цветове от иглика са популярна украса в сладкарството.

Други

На игликата са наречени улиците „Иглика“ в квартал „Лозенец“ (Карта) и „Агличе“ в квартал „Драгалевци“ (Карта) в София.

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 
•