Обикновена иглика
Обикновената иглика[1] (Primula vulgaris), също безстъблена иглика, е вид цъфтящо растение от семейство Игликови (Primulaceae), местен за Западна и Южна Европа, Северозападна Африка и части от Югозападна Азия.[2] Пояснението „обикновена“ се използва за разграничаване от други представители на същото семейство.
| Обикновена иглика | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Huds. | ||||||||||||||||||
| Обикновена иглика в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Етимология редактиране
Научното родово наименование Primula е умалително от латинското primus, „първоначално“, намеквайки, че това цвете е сред първите, които се появяват през пролетта.[3]
Латинското видово наименование vulgaris означава „общ“, в смисъл на „широко разпространен“.[4]
Описание редактиране
Обикновената иглика е многогодишно растение, което достига височина между 10 и 30 cm, с базална розетка от листа, които са повече или по-малко вечнозелени в предпочитаните местообитания. Цъфти рано напролет в северното полукълбо (февруари – април) по склонове и ливади.
Разпространение редактиране
Ареалът на обикновената иглика обхваща Западна и Южна Европа. На север районът на разпространение се простира от централна Норвегия близо до Фарьорските острови през Британските острови, Дания, Северна Германия, Холандия, Белгия и Франция до Южна Португалия на юг и върха на Северна Африка в Алжир. На изток ареалът се простира през южните европейски полуострови до Крим, Балканите, Сирия, Турция и Армения.
Среща се предимно край потоци, под храсти, в овощни градини и чисти, влажни широколистни гори. Понякога расте и по ливадите. В Централна Европа растенията виреят най-добре на богати на хранителни вещества, но бедни на варовик, богати на хумус, рохкави и често каменисти глинести почви при меки зимни условия. Често се среща покрай магистрали и железопътни насипи, където човешката намеса е ограничена. За да се предотврати прекомерното увреждане на вида, брането на иглики или премахването на растения от дивата природа е незаконно в много страни, напр. във Великобритания.
Подвидове редактиране
Някои източници приемат, че обикновената иглика има три подвида:[2][5]
- Primula vulgaris subsp. vulgaris. Разпространен в Западна и Южна Европа. Както е описано по-горе; бледожълти цветове.
- Primula vulgaris subsp. balearica (Willk.) WWSm. & Forest. Ендемичен за Балеарските острови. Бели цветове.
- Сибторпиева иглика (Primula vulgaris subsp. sibthorpii (Hoffmanns.) WWSm. & Forest). Разпространен на Балканите и в Югозападна Азия. Цветовете са розови до червени или лилави.
Plants of the World Online приема съществуването само на един подвид:[6]
- Primula vulgaris subsp. atlantica (Maire & Wilczek) Grouter & Burdet. Разпространен от Мароко до Алжир.
Използвайте редактиране
И цветята, и листата са годни за консумация, като вкусът варира между мека маруля и по-горчива зелена салата. Листата могат да се приготвят в супа, но за предпочитане с други растения, защото понякога са малко силни. Листата могат да се използват и за чай, а от младите цветове може да се направи вино от иглика. В миналото се е смятало, че цялото растение и особено коренът има аналгетични, антиспазматични, диуретични и отхрачващи свойства. Съдържа малки количества сапонини, поради което в миналото се е давал при настинки.[7] Листата на Primula vulgaris съдържат значителни количества витамин С.[8]
В популярната култура редактиране
Игликата е любимото цвете на Бенджамин Дизраели и в нейна чест са създадени Ден на игликата и Лига на игликата.
Примроуз, английското име на игликата, е името на героиня от „Игрите на глада“
Игликите също се появяват в хералдиката, например в герба на графа на Розбери.
Италия избра иглика с цикламени цветове за символ на своята кампания за ваксиниране срещу COVID-19 през 2020 г.[9]
Игликата е от едната страна на австрийската монета от 5 евроцента.[10]
„Жълта иглика“ е наименованието на цвят в някои системи за бои и цветове.[11]
Галерия редактиране
-
Жълти цветове -
Бели цветове -
Листа -
Светлорозови цветове (subsp. sibthorpii) -
Лилави цветове (subsp. sibthorpii) -
Светлолилави цветове (subsp. sibthorpii)
.jpg)
Източници редактиране
- ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
- ↑ а б Flora Europaea: Primula vulgaris
- ↑ François Couplan, Eva Styner, Guide to Wild Edible and Toxic Plants, Delachaux and Niestlé, coll.
- ↑ Harrison, Lorraine. RHS Latin for Gardeners. United Kingdom, Mitchell Beazley, 2012. ISBN 978-1845337315.
- ↑ Huxley, A, ed.
- ↑ "Primula vulgaris Huds". Plants of the World Online. Royal Botanic Gardens, Kew. Retrieved 2020-10-23.
- ↑ SRJ Woodell: Natural Hybridization in Britain between Primula vulgaris Huds.
- ↑ The Cambridge World History of Food, Volume One.
- ↑ Horowitz, Jason. Italy Turns to Flower Power to Help Spread Vaccine Message // The New York Times. 2020-12-28. Посетен на 2020-12-28.
- ↑ Austria // European Commission. Посетен на 3 August 2022.
- ↑ PANTONE 13-0755 TCX Primrose Yellow // Pantone. Посетен на 30 September 2022.
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Обикновена иглика
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Primula vulgaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |