Идриз Сефери

албански революционер

Идриз Сефери (на албански: Idriz Seferi; на турски: İdris Sefer) е албански революционер, смятан за национален герой. Сефери е член на Призренската лига и на Печката лига, дясна ръка на Иса Болетини, с когото в 1910 година организира въстание срещу Османската империя в Косовския вилает. След потушаването на въстанието, Сефери участва във въстанието от 1912 година. През Балканската война (1912 - 1913) Болетини и Сефери се съпротивляват на сръбската окупация, нападат сръбски постове и обекти и в годините на анексия и в първата фаза на Първата световна война (1914 - 1915). Във втората фаза на войната (1915 - 1918) се сражават и с български части.

Идриз Сефери
Idriz Seferi
албански революционер
Idriz Seferi.png
Роден
Починал
Идриз Сефери в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Роден е на 14 март 1847 година в албанското мюсюлманско село Сефер, Скопска Църна гора, тогава в Косовския вилает на Османската империя, откъдето идва и прякорът му Сефери.[1] Още млад се включва в албанското национално движение,[2] член е на Призренската лига (1878) и на Печката лига (1899).[1]

Албанско въстание от 1910 г.Редактиране

 
Сефери и хората му влизат във Феризово в 1910 г.

Сефери е един от лидерите на Албанското въстание в Косовския вилает в 1910 година.[1] Сефери се опитва да установи връзка със сръбското правителство, подобно на албанските лидери в Дяково, Печ и Черна гора.[3] Той овладява Гниляне и повежда 5000 души, които прекъсват железопътната линия Прищина - Скопие при Качаник.[4] Сефери спира в Качанишкия проход влак с войска и провизии за Прищина, разоръжава войниците и отнася припасите. Хората му успяват за седмица - от 23 до 29 април 1910 година - да удържат настъплението на османските сили в прохода, като макар и да нямат артилерия, нанасят тежки загуби на османците.[1][5][6] След голямо 13-часово сражение 16 000 армия на Шевкет Тургут паша успяват да изтласкат бунтовниците.[7][4] Частите на Сефери убиват около 2000 османски войници.[8]

Албанско въстание от 1912 г.Редактиране

 
Паметник на Сефери в Гниляне

На 23 април 1912 година Хасан Прищина вдига въстание в Косовския вилает.[7] На 20 май албанските водачи Байрам Цури, Иса Болетини, Риза Гякова, Идриз Сефери, Хасан Прищина, Неджиб Драга и други взимат решение за общо въоръжено въстание в целия вилает.[7] Сефери организира въстаниците в района на Феризово, където се водят най-ожесточените сражения.[1]

На 12 август 30 000 въстаници на Байрам Цури, Хасан Прищина, Мехмед Дърала, Риза Дякова и Идриз Сефери под командването на Болетини настъпват към столицата на вилаета Скопие и без съпротива го овладяват.[7][9] След изпращането на войска, албанците се оттеглят в планините, но в целия район между Печ и Митровица са разграбени военните складове, отворени са затворите и са събрани пари от жителите за албанските лидери.[7] На 18 август умерената фракция, начело с Прищина, успява да убеди Сефери, Болетини, Цури и Дякова да приемат споразумение с османците за албански политически и културни права.[10][11]

Балкански войниРедактиране

 
Бюст на Сефери в Гниляне

Един ден преди избухването на Балканската война, по обед, Сефери повежда 1000 души в атака към сръбските гранични постове. Те са въоръжени с мартинки и сръбски скорозарядни пушки, доставени от Сърбия през Албанското въстание от 1909 година.[12] След като Косово попада в Сърбия след Балканските войни, Сефери започва да се бори срещу новата власт. След окупацията на Косово от български части по време на Първата световна война, оказва съпротива и на българите.[1]

ПаметРедактиране

Паметници на Сефери са издигнати в Гниляне и в Качаник. Посмъртно президентът на Република Косово го награждава с ордена Герой на Косово.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, I.B.Tauris & Co. Ltd., 2012. ISBN 978-1-78076-431-3. с. 403. Посетен на 29 ноември 2019 г.
  2. Jubani, Bep et al. Historia e popullit shqiptar: për shkollat e mesme. Prishtinë, Libri Shkollor, 2002. с. 191 - 198.
  3. Vladimir Stojančević. Prvi balkanski rat: okrugli sto povodom 75. godišnjice 1912-1987, 28. i 29. oktobar 1987. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1991. с. 11 – 14. Са српским властима у Србији хтео је да успостави везе и чувени Гиљанац Идрис Сефер. Ослањање главних вођа арбанашког устанка на Србију (а неких из Ђаковице и Пећи и на Црну Гору) указивало је на озбиљну политичку.
  4. а б Kedourie, Sylvia. Seventy-five Years of the Turkish Republic. Routledge, 13 September 2013. ISBN 978-1-135-26698-1. с. 26.
  5. Gawrych, George. The Crescent and the Eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913. London, IB Tauris, 2006. ISBN 9781845112875. с. 177.
  6. Pearson, Owen. Albania in the Twentieth Century: A History, Volume 1. London, I.B.Tauris & Co. Ltd., 2004. ISBN 1-84511-013-7. с. 11. Посетен на 29 ноември 2019 г.
  7. а б в г д Pearson, Owen. Albania in the Twentieth Century: A History, Volume 1. London, I.B.Tauris & Co. Ltd., 2004. ISBN 1-84511-013-7. с. 24. Посетен на 29 ноември 2019 г.
  8. Југословенска држава и Албанци. Službeni list SRJ, 1998. с. 317. Идрис Сефери који је вођа у Карадагу, а ратовао је и противу Турака и убио више од 2000 турских војника око Гнљана у 1909-10 год.
  9. Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. с. 436.
  10. Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. с. 437.
  11. Gawrych, George. The Crescent and the Eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913. London, IB Tauris, 2006. ISBN 9781845112875. с. 195.
  12. Trotsky, Leon. The Balkan wars: 1912-13 : the war correspondence of Leon Trotsky. Resistance Books, 1980. ISBN 978-0-909196-08-0. с. 117.