Идриз Сефери
Идриз Сефери (на албански: Idriz Seferi; на турски: İdris Sefer) е албански революционер, смятан за национален герой. Сефери е член на Призренската лига и на Печката лига, дясна ръка на Иса Болетини, с когото в 1910 година организира въстание срещу Османската империя в Косовския вилает. След потушаването на въстанието, Сефери участва във въстанието от 1912 година. През Балканската война (1912 - 1913) Болетини и Сефери се съпротивляват на сръбската окупация, нападат сръбски постове и обекти и в годините на анексия и в първата фаза на Първата световна война (1914 - 1915). Във втората фаза на войната (1915 - 1918) се сражават и с български части.
| Идриз Сефери Idriz Seferi | |
| албански революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Идриз Сефери в Общомедия | |
Биография редактиране
Ранни години редактиране
Роден е на 14 март 1847 година в албанското мюсюлманско село Сефер, Скопска Църна гора, тогава в Косовския вилает на Османската империя, откъдето идва и прякорът му Сефери.[1] Още млад се включва в албанското национално движение,[2] член е на Призренската лига (1878) и на Печката лига (1899).[1]
Албанско въстание от 1910 г. редактиране
Сефери е един от лидерите на Албанското въстание в Косовския вилает в 1910 година.[1] Сефери се опитва да установи връзка със сръбското правителство, подобно на албанските лидери в Дяково, Печ и Черна гора.[3] Той овладява Гниляне и повежда 5000 души, които прекъсват железопътната линия Прищина - Скопие при Качаник.[4] Сефери спира в Качанишкия проход влак с войска и провизии за Прищина, разоръжава войниците и отнася припасите. Хората му успяват за седмица - от 23 до 29 април 1910 година - да удържат настъплението на османските сили в прохода, като макар и да нямат артилерия, нанасят тежки загуби на османците.[1][5][6] След голямо 13-часово сражение 16 000 армия на Шевкет Тургут паша успяват да изтласкат бунтовниците.[7][4] Частите на Сефери убиват около 2000 османски войници.[8]
Албанско въстание от 1912 г. редактиране
.jpg)
На 23 април 1912 година Хасан Прищина вдига въстание в Косовския вилает.[7] На 20 май албанските водачи Байрам Цури, Иса Болетини, Риза Гякова, Идриз Сефери, Хасан Прищина, Неджиб Драга и други взимат решение за общо въоръжено въстание в целия вилает.[7] Сефери организира въстаниците в района на Феризово, където се водят най-ожесточените сражения.[1]
На 12 август 30 000 въстаници на Байрам Цури, Хасан Прищина, Мехмед Дърала, Риза Дякова и Идриз Сефери под командването на Болетини настъпват към столицата на вилаета Скопие и без съпротива го овладяват.[7][9] След изпращането на войска, албанците се оттеглят в планините, но в целия район между Печ и Митровица са разграбени военните складове, отворени са затворите и са събрани пари от жителите за албанските лидери.[7] На 18 август умерената фракция, начело с Прищина, успява да убеди Сефери, Болетини, Цури и Дякова да приемат споразумение с османците за албански политически и културни права.[10][11]
Балкански войни редактиране
Един ден преди избухването на Балканската война, по обед, Сефери повежда 1000 души в атака към сръбските гранични постове. Те са въоръжени с мартинки и сръбски скорозарядни пушки, доставени от Сърбия през Албанското въстание от 1909 година.[12] След като Косово попада в Сърбия след Балканските войни, Сефери започва да се бори срещу новата власт. След окупацията на Косово от български части по време на Първата световна война, оказва съпротива и на българите.[1]
Памет редактиране
Паметници на Сефери са издигнати в Гниляне и в Качаник. Посмъртно президентът на Република Косово го награждава с ордена Герой на Косово.
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 403. (на английски)
- ↑ Jubani, Bep et al. Historia e popullit shqiptar: për shkollat e mesme. Prishtinë, Libri Shkollor, 2002. с. 191 - 198.
- ↑ Vladimir Stojančević. Prvi balkanski rat: okrugli sto povodom 75. godišnjice 1912-1987, 28. i 29. oktobar 1987. Srpska akademija nauka i umetnosti, 1991. с. 11 – 14. Са српским властима у Србији хтео је да успостави везе и чувени Гиљанац Идрис Сефер. Ослањање главних вођа арбанашког устанка на Србију (а неких из Ђаковице и Пећи и на Црну Гору) указивало је на озбиљну политичку.
- ↑ а б Kedourie, Sylvia. Seventy-five Years of the Turkish Republic. Routledge, 13 September 2013. ISBN 978-1-135-26698-1. с. 26.
- ↑ Gawrych, George. The Crescent and the Eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913. London, IB Tauris, 2006. ISBN 9781845112875. с. 177.
- ↑ Pearson, Owen. Albania in the Twentieth Century: A History, Volume 1. London, I.B.Tauris & Co. Ltd., 2004. ISBN 1-84511-013-7. с. 11. Посетен на 29 ноември 2019 г.
- ↑ а б в г д Pearson, Owen. Albania in the Twentieth Century: A History, Volume 1. London, I.B.Tauris & Co. Ltd., 2004. ISBN 1-84511-013-7. с. 24. Посетен на 29 ноември 2019 г.
- ↑ Југословенска држава и Албанци. Službeni list SRJ, 1998. с. 317. Идрис Сефери који је вођа у Карадагу, а ратовао је и противу Турака и убио више од 2000 турских војника око Гнљана у 1909-10 год.
- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. с. 436.
- ↑ Skendi, Stavro. The Albanian national awakening. Princeton, Princeton University Press, 1967. ISBN 9781400847761. с. 437.
- ↑ Gawrych, George. The Crescent and the Eagle: Ottoman rule, Islam and the Albanians, 1874–1913. London, IB Tauris, 2006. ISBN 9781845112875. с. 195.
- ↑ Trotsky, Leon. The Balkan wars: 1912-13: the war correspondence of Leon Trotsky. Resistance Books, 1980. ISBN 978-0-909196-08-0. с. 117.