Изабел Португалска (1470–1498)

(пренасочване от Изабела Португалска (1470–1498))
Изабел Португалска
Кралица на Португалия
Isabel das Asturias.jpg
детайл от Мадоната и католическите крале
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Баща Фердинанд II
Майка Исабела I
Бракове Афонсу Португалски
Мануел I
Изабел Португалска в Общомедия

Изабел Португалска, Арагонска и Кастилска (на португалски: Isabel de Portugal; 1 октомври 1470, Дуеняс – 23 август 1498, Сарагоса) е кралица на Португалия, най-голямата дъщеря на краля на Арагон Фердинанд II и кралицата на Кастилия Исабела I, бракът на които довежда до обединяването на Испания в единна държава.

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Изабел е родена на 1 октомври 1470 година в Дуеняс в семейството на бъдещия крал на Арагон Фердинанд II и на бъдещата кралица на Кастилия и Леон Исабела I; тя е най-голямото от седемте деца на двойката[1]. Родителите на момичето са трети братовчеди. Изабела е родена в период, когато майка ѝ и чичо ѝ Енрике са в сложни отношения поради факта, че бракът между нея и Фердинанд е сключен без съгласието на кастилския крал. Изабела I е лишена от правата на кастилската корона, но след смъртта на Енрике IV тя получава правата си, а дъщеря ѝ Изабела е обявена за наследница на трона.

Първите години от живота на Изабел преминават в период на Войната за кастилското наследство, тъй като Енрике IV не обявява приживе своя наследник. Борба за престола има между Изабела I и нейната племенница Хуана Кастилска, известна с прякора Белтранеха, се дължи на слухове за това, че тя е извънбрачно дете на съпругата на Енрике IV Жуана Португалска и нейния любовник Белтран де ла Куева. Кралят на Португалия Афонсу V застава на страната на племенницата си и по този начин Изабела I и Фердинанд II са принудени да влязат във война с него[2].

Войната приключва през 1479 година със сключването на Алкасовашкия договор. Едно от условията на този договор е сключването на брак между принцеса Изабел и внука на Афонсу V – Афонсу Португалски, който е пет години по-млад от Изабел[1]. Споразумението също уточнява, че Фердинанд и Изабела дават на дъщеря си голяма зестра, а самата принцеса ще бъде в Португалия като гаранция, че родителите ѝ ще спазват условията на договора. През 1480 г. принц Афонсу заедно с баба си по майчина линия Беатрис се установява в Мора; десетгодишната Изабел се присъединява към бъдещия си съпруг в началото на следващата година[3]. Изабел прекарва в Португалия три години, а след това се връща у дома[4].

Значителна част от своята младост Изабел прекарва в походите на родителите си, които покоряват останалите мюсюлмански държави в южната част на Испания. Така тя придружава майка си по време на вземането на капитулацията на База[5].

БраковеРедактиране

През пролетта на 1490 година в Севиля[6][7] е сключен брак чрез пълномощник между нея и Афонсу – единствения син и наследник на краля на Португалия Жуау II и Леонора Авис[8]. На 19 ноември същата година Изабел пристига в Бадахос, където я приветства чичото на Афонсу, Мануел, който по-късно става крал на Португалия и втори съпруг на Изабел. Афонсу и Изабела се срещат на 22 ноември и на следващия ден в манастира Евора принцесата се среща със своята свекърва, кралица Леонора; в Евора е ратифициран предбрачният договор, подписан по-рано в Севиля[9].

Въпреки че това е династичен брак [1], съпрузите се обичат. Освен това, Изабел се оказва много популярна фигура в португалското кралско семейство благодарение на факта, че има добри познания по езика и обичаите, които е придобила още в детските си години. Щастливият семеен живот на Изабела свършва през юли 1491 година, когато Афонсу загива при падане от кон[10][11]. Принцесата е съкрушена и по-късно е убедена, че Господ е пожелал смъртта на нейния млад съпруг поради това, че Португалия е убежище на много евреи, изгонени от Испания от родителите на Изабел[12].

По искане на родителите на Изабел, тя е върната обратно в Испания. Принцесата се завръща в родината си искрено религиозна и обявява да спазва строг пост и самобичуване, които ще изпълнява до края на живота си в знак на траур по Афонсу. Тя също така заявява, че никога повече не ще се омъжи. Нейните родители, изглежда, се примиряват с решението на дъщеря си, но след смъртта на краля на ПортугалияЖуау II през 1495 г., негов наследник стана братът на съпругата му Мануел I, който веднага иска ръката на Изабел[11]. Фердинанд II и Исабела I, може би, уважавайки желанието на дъщеря си предлагат на Мануел за съпруга другата си дъщеря, Мария, но кралят отказва [13]. Ситуацията остава сложна, чак до момента, когато принцеса Изабела дава съгласието си за брак при условие, че Мануел изгони от Португалия всички евреи, неприели християнството. Мануел приема условието[14] и през септември 1497 година двойката се жени[15].

Наследница на Кастилската корона и смъртРедактиране

В годината на сключването на втория брак Изабел е провъзгласена за принцеса Астурийска и наследница на Кастилската корона поради смъртта на единствения в този момент брат на принцесата, Хуан Арагонски, през октомври 1497 г. Веднага след това Филип, съпругът на една от по-младите сестри на Изабела, Хуана, започва да претендира за короната. Католическите крале, за да ограничат претенциите на Филип, в началото на 1498 година събират в Толедо кастилския двор, където Изабела и нейният съпруг полагат клетва като законни наследници на Кастилската корона[16]. След това със същата цел е свикан двор в Сарагоса[17]. Въпреки че наследяване на трона от жена е разрешено в Кастилия (както е видно от примера с Исабела I), Фердинанд II се съмнява дали си струва да даде Арагон в женски ръце. Въпреки това Изабел става наследница и на Арагон, въпреки че в случай на раждане от нея на син, наследник на трона ще стане точно той[18].

Към момента на издаване на решение за наследник на Арагон кралица Изабел е бременна, а на 23 август 1498 г. в Сарагоса и тя ражда син, наречен Мигел[19]. Изабел умира в рамките на един час след раждането на момчето. Причината за смъртта ѝ вероятно са станали постоянното ѝ постене и самоотричане[18] или честите пътувания в напреднала бременност[19]. Мигел скоро е обявен за наследник на Португалското кралство, Кастилската и Арагонска корони[19].

По желание на Изабел тя е погребана в монашески дрехи в манастира „Санта Мария Изабел Толедо“[18]. Преди смъртта си Изабел I иска пренасяне на тялото на дъщеря си в Гранада, където би искала да бъде положена самата кастилска кралица. Въпреки това желанието ѝ остава неизпълнено[20].

Две години след смъртта на първата си жена и малко повече от три месеца след смъртта на сина им, Мануел I се жени за по-малката сестра на Изабела, Мария, от която той се отказва преди в полза на Изабел. Но със смъртта на Изабел, Мануел губи шанса да се сдобие с Кастилското кралство, а със смъртта на Мигел е загубена и надеждата да се обединят Иберийските кралства[19].

ГенеалогияРедактиране

Фернандо I Арагонски
 
 
Елеонора Урака Кастилска
 
 
Фадрике Енрикес
 
Марина Фернандес де Кордова и Айала
 
Енрике III Кастилски
 
 
Катрин Ланкастър
 
 
Жуау Португалски
 
 
Изабела Браганса
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хуан II Арагонски
 
 
 
 
 
 
Хуана Енрикес 
 
 
 
 
 
Хуан II Кастилски
 
 
 
 
 
 
Изабела Португалска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фернандо II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Изабела I Кастилска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Изабел
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

БележкиРедактиране

ЛитератураРедактиране