Мануел I Щастливия
Manuel I o Venturoso
14-ти крал на Португалия
Manuel I.jpg
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в манастира Жеронимуш
Предшественик Жуау II
Наследник Жуау III (1502 – 1554)
Подпис Assinatura de D. Manuel I.svg
Семейство
Династия Авис Авис
Баща Фернанду Португалски
Майка Беатрис
Бракове Изабела Арагонска
Мария Арагонска
Елеонор Австрийска
Потомци Жуау III, Изабел, Беатрис, Луиш, Енрике, Мария
Герб Brasao de Aviz2.png
Мануел I Щастливия
Manuel I o Venturoso
в Общомедия

Мануел I (на португалски: Manuel I, 31 май 146913 декември 1521) наричан още Мануел Щастливи (на португалски: Dom Manuel o Venturoso) е 14-ти крал на Португалия. Крал Мануел I основава глобалната Португалска империя с плаванията и завоеванията на Вашку да Гама, Педро Кабрал, Франсишку де Алмейда, Алфонсу де Албукерке, Трищан да Куня и Жуау Фагундиш. По негово време Португалия навлиза в „Златния век“ на географски открития, колонизация и напредък в науката и културата. Процъфтява архитектурата и изкуството в стил Мануелин.

Съдържание

Произход и ранни годиниРедактиране

Баща му е принц Фернанду Португалски, херцог на Визеу, втори син на крал Дуарте, а майка му Беатрис е внучка на Жуау I. Мануел е най-малкият, шести син и заема трона след своя първи братовчед и зет Жуау II през 1495 г.

Мануел израства сред заговорите сред висшата аристокрация срещу крал Жуау II. Той е свидетел на убийствата и прогонването на много хора, сред тях и по-големия му брат Диего, херцог на Визеу, убит с кинжал лично от краля, заради участие в заговора от 1484 г. Когато през 1493 г. получава заповед да се представи пред Жуау II, той има основание да се притеснява, но кралят го обявява за свой наследник след смъртта на сина си Афонсу Португалски и провала на опитите да признае незаконния си син Жорже.

Географски открития и основаване на Португалската империяРедактиране

 
Мануел I в миниатюра от фронтисписа на Livro 1 de Além-Douro от Leitura Nova (написана 15??-1521)
 
Герб на Мануел I 1509 г.

Мануел продължава политиката на морски експедиции и развитие на океанската търговия, водена от неговия предшественик. По време на неговото управление Вашку да Гама успява да достигне Индия по море (1498). През 1500 г. Педру Кабрал открива Бразилия. През 1505 г. Франсишку де Алмейда е назначен за първия португалски вицекрал на Индия, а експедицията на адмирал Афонсу де Албукерке установява военен контрол върху ключови точки в Източна Африка, Арабско море и Югоизточна Азия, с което за близо век е установен португалският монопол върху търговията на Западна Европа с Азия. В резултат на тези събития короната се сдобива със значителни средства, получени от океанската търговия.

На 3 февруари 1509 г. флотът на адмирал Франсишку де Алмейда побеждава турско-мамелюкско-гуджаратски флот в Битката при Диу край индийския бряг, с което си осигурява португалска доминация в Индийския океан, който е най-важният регион на международна търговия по онова време. Превземането на Малака в съвременна Малайзия от Алфонсу де Албукерке през 1511 г. е резултат от плана на крал Мануел I да прекрати мюсюлманската търговия в Индийския океан, като превземе Аден, блокира търговията през Александрия, превземе Ормуз, за да блокира търговията през Персийския залив и Бейрут, и превземе Малака, за да контролира търговията с Китай.[1]

Тези събития правят Португалия богата от презморска търговия, като тя установява огромна световна империя. Мануел използва богатството, за да построи множество кралски сгради (в стил Мануелин) и да привлече учени, художници и музиканти в двора си. Установени да търговски договори и дипломатически съюзи с Китай и Персийската империя. През 1514 г. папа Лео X посреща монументално пратеничество от Португалия, водено от мореплавателя Трищан да Куня, за да се демонстрират новопридобитите богатства на Португалия пред цяла Европа. Крал Мануел призовава папата да обяви нов кръстоносен поход срещу Османската империя.

 
Vista de Goa em 1509, in Braun e Hogenberg, 1600
Изглед от Гоа, Португалска Индия, 1509

Призиви за кръстоносен поход срещу Османската империяРедактиране

Крал Мануел призовава за кръстоносен поход срещу Османската империя и се опитва да го организира. Ако кралица Изабела Португалска не беше починала при раждане през 1498 г., той е можел да поведе трети кръстоносен поход (след Никополския и Варненския) срещу Османската империя в началото на 16 век като крал на Португалия и Испания. С португалско-испанския флот и армия и унгарската армия той е можел да освободи България и Константинопол от турско робство и да предотврати падането на Родос през 1522 г., поробването на Унгария след Битката при Мохач през 1526 г. и Обсадата на Виена през 1529 г., застрашила Австрия и Германия.

Вътрешна политикаРедактиране

 
Epistola de victoria contra infideles habita,
Писмо за победата срещу неверниците от Мануел I, 1507

Вътрешната политика на крал Мануел I е насочена към установяването на абсолютна власт на монарха. Парламентът е свикан само три пъти за цялото му управление. Кралят провежда реформа на съдилищата и статута на градовете, модернизирана е данъчната система.

Религия и гоненияРедактиране

Мануел изразходва значителна част от доходите си, за да изпраща мисионери, като Франсиску Алвареш, в новите колонии и да изгражда внушителни религиозни сгради. Той прави опити да организира нов кръстоносен поход срещу Османската империя.

По искане на бъдещата кралица Изабела Португалска през декември 1496 г. Мануел I издава декрет за прогонване на евреите, местни и имигрирали от Испания след 1492 г., и за задължително кръщаване на всички деца. 20 000 евреи напускат страната през 1496 – 1498 г. Останалите са насилствено християнизирани, съгласно декрета от 19 март 1497 г.

Тези действия са извършени по желание на испанските крале Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, като условие за брака му с тяхната дъщеря, принцеса Изабела Арагонска. Тя е вдовица на неговия племенник Афонсу Португалски и по това време е наследница на обединената корона на Испания. В същото време Мануел I премахва юридическите различия между католици и покръстени евреи и тези, които приемат християнството, са защитени от преследванията. Въпреки това през 1506 г. в Лисабон е извършено голямо клане на евреи.

През 1506 г. папа Юлий II подарява на Мануел I, наградата на папите – Златна роза, а през 1514 г. папа Лъв X подарява втора роза, което прави Мануел първия получател на две папски награди.

Наука и изкуствоРедактиране

 
Кулата Белен построена в стил мануелин
 
Ръкопис от 1516 г. в стил Мануелин

В двора на крал Мануел са привлечени учени и хора на изкуството от цяла Западна Европа и в страната процъфтява пищният архитектурен стил мануелин.

Женитби и потомствоРедактиране

Изабела Арагонска умира при раждане през 1498 г., слагайки край на португалските амбиции да управляват в Испания, появили се още по времето на Жуау II. Мигел, малкият син на Мануел и Изабела, за известно време е наследник на Кастилия и Арагон, но той умира през 1500 г. Втората съпруга на Мануел, Мария Арагонска, също е испанска принцеса, но наследството преминава в по-голямата ѝ сестра Хуана Кастилска.

Крал Мануел умира от неизвестни причини през 1521 г.

 
Гробът на Мануел в манастира Жеронимуш

ИзточнициРедактиране

  1. Malabar Manual by William Logan p.312
  • Сарайва, Жузе Ирману. История на Португалия. Светулка 44, 2002. ISBN 978-954-8061-95-7.
 Тази статия включва текст, преведен от статията „Manuel I of Portugal“ в Уикипедия на английски (автори).
Жуау II крал на Португалия (25 октомври 1495 – 13 декември 1521) Жуау III