Отваря главното меню

Изатовци (на сръбски: Изатовци или Izatovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.

Изатовци
Изатовци/Izatovci
Изатовци
Изатовци
Reliefkarte Serbien.png
43.1206° с. ш. 22.8831° и. д.
Изатовци
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Цариброд
Надм. височина 788 m
Население (2011) 28 души
Телефонен код 0038-1-10
Изатовци в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Изатовци се намира в района, известен като Висок (Горни Висок), на 25 километра северно от Цариброд (Димитровград), в подножието на планината Видлич.

Махали на селото са Горна мала, Долна мала, Лисичкова мала и Радевица.

ИсторияРедактиране

Изатовци се споменава в османо-турски документи от 15 век под името Изатофча. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават 11 войнуци от село Изатофче - Пешо Янчин, Джурдже Димитре, Стоян Станко, Йото Пенин, Милко Пенин, Стоян Тонин, Милко Илин, Петре Джуджин, Мито Пенин, Никола Станко, Стойко Лачо и Илия, син на Димитри [1].

През 19 век в Изатовския манастир “Свети Архангел Михаил” се открива първото училище в този край. През 1849 година свещеникът Апостол Нешин от Изатовци е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров.[2]

По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от общините Славиня (до 1910) и Каменица (от 1910).

От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Изатовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).

НаселениеРедактиране

Населението на Изатовци е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред изатовчани.

Според преброяванията жителите на Изатовци се разпределят по следния начин:

  • 1900 г. – 322 д.
  • 1905 г. – 349 д.
  • 1910 г. – 349 д.
  • 1921 г. – 386 д.
  • 1948 г. – 366 д.
  • 1991 г. – 55 д.
  • 2002 г. – 31 д.
  • 2011 г. – 28 д.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Останки от Изатовския манастир “Св. Архангел Михаил”, разрушен при земетресение през 1929 година.

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 233.
  2. Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.

ЛитератураРедактиране

  • Златковић, Драгољуб. Микротопонимија Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковије и Шугрин, Пиротски сборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 135-139
  • Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.163-164