Славиня (на сръбски: Славиња или Slavinja) е село в Западните покрайнини, Сърбия. То се намира в Община Пирот, Пиротски окръг. Има население от 49 души (2002).

Славиня
Славиња/Slavinja
Село Славиња, центар.jpg
Reliefkarte Serbien.png
43.1425° с. ш. 22.8453° и. д.
Славиня
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 742 m
Население 49 души (2002)
Телефонен код 010
Улица в Славиня

ГеографияРедактиране

Селото се намира между планината Видлич и западните склонове на Стара планина. През него текат две реки - Височица и Росомашница (Росомачка река). Околностите на Славиня изобилстват от извори с хубава питейна вода, като най-известен от тях е така нареченият Евреина. В непосредствена близост до него се намира ждрелото на река Росомашница, където водите ѝ преливат живописно от един водопад в друг.

ИсторияРедактиране

В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Иславине има 15 домакинства, четирима неженени жители и една вдовица, а приходът от него възлиза на 2158 акчета.[1]

Традиционни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. В средата и втората половина на ХІХ век славински майстори строят църкви и други сгради и съоръжения във Висок, Забърдието, Пирот и Кутловишко. Обикновено работят на бригади по 4-5 майстори и калфи, а работници набират от местното население.[2]

През 1848 година е изградена местната църква „Св. Георги Победоносец“.[3]

Селото е включено в състава на Княжество България по Санстефанския договор. Границата по Берлинския договор откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия.[4] През следващите години славинчани имат спорове със сръбските власти относно използването на горите, останали на сръбска територия.[5][6]

По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През учебната 1920-1921 година учител в Славиня е Димитър Попеленков.[7]

От 1956 година селото е в община Пирот.[8]

НаселениеРедактиране

Според преброяванията след 1948 година населението се разпределя по следния начин:

  • 1948 г. – 403 д.
  • 1953 г. – 358 д.
  • 1961 г. – 285 д.
  • 1971 г. – 188 д.
  • 1981 г. – 123 д.
  • 1991 г. – 81 д.
  • 2002 г. – 49 д.

При преброяването от 2002 година 26 жители са записани като българи, а 23 – като сърби.

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Част от ждрелото на Росомашница
  • Църква „Св. Георги Победоносец“. Еднокорабна каменна постройка от дялан камък, строена от майстор Йован Сасьов през 1848 година, на основите на по-ранен храм. Смята се, че иконостасът е изработен от самоковския зограф Йоан Николов Иконописец. Както може да се съди от надписите върху фриза на всяка от главните икони, дарителите на храма са: Петра Тоша, Тоша Стоянов, Манча Гергов, Георго Белков и Цона Живко(в). Храмът е дострояван допълнително.[3] Вероятно за това дострояване говори в книгата си „Светилища, разделени с граница“ Зденка Тодорова, когато твърди, че през 1864 г. в църквата работи местният майстор Лилча Нинин.[9] За да получат разрешение от султана за изграждането на храма, жителите на селото плащат 100 акчета.[9] Според руския белогвардеец архитект Дмитрий Яковлев, пребивавал в село Славиня през 1935-1936 г., църковните икони били с много високо качество, по-късно през 60-те години на XX век те са откраднати.[9] В двора на църквата има голям брой стари кръстове.[9]
  • Ждрело на Росомачка река (Росомашница), намиращо се между Славиня и Росомач.

ЛичностиРедактиране

  • майстор Лило (Лила, Лилча) Лазаров, строител, построил храмовете в Лопушанския манастир, „Успение Пресветия Богородици“ в Каменна Рикса и на други места, преселил се в края на живота си в Берковица.[10][11]
  • Веселин Денков (1939) – художник[12]
  • Славчо Петров (1918 - ?) – майстор-сладкар в кухнята на цар Борис III
  • Йован Славков - строител, построил храмовете "Свето Вознесение" в село Горно Церовене през 1867 г. и храма "Свети Архангел Михаил" в село Копиловци, област Монтана, през 1869 г.

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149.
  2. Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 14, 18, 28 и др.
  3. а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 20, 85-86, 154.
  4. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14, 46.
  5. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 46.
  6. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 627, 648, 653, 713, 723.
  7. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 198.
  8. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 36.
  9. а б в г Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.40
  10. Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 21-22, 90-91, 93, 154.
  11. Миланов, Милан. Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методи“, Берковица 1999, с. 69.
  12. Българи художници от Димитровградско (Царибродско). Съставители Маргарита Никифорова и Таня Кметова, Културно-просветен център „Васил Априлов“, София 1995