Изследването на случай или примерният казус е един от методите за извършване на изследване в социалните и биологичните науки. Той представлява целенасочено изучаване на единична група, случай или общност.[1] Този метод цели да се разбере сложен въпрос или обект и да се обогати вече съществуващото познание от предходни изследвания.[2] При изследването се извършва подробен анализ на ограничен брой събития или условия в техния контекст и взаимна връзка. Методът се използва от учените отдавна и в широк кръг от дисциплини. Например в социалните науки с този качествен метод се анализират ситуации от реалния живот и се получава оценка за резултата от прилагането на определени методи и идеи. Според Yin този метод е едно емпирично изследване на съвременно явление в неговия действителен контекст, когато границите между явлението и контекста не са ясно определени и когато са налице многобройни източници на данни. Методът включва експерименти, статистически изследвания или анализ на архивна информация.[3]

Критиците на метода смятат, че изучаването на малък брой случаи страда от липса на надеждност на изводите и не позволява да се направи обобщение. Според други противници самото фокусирано изучаване влияе на поведението на обекта и затова изводите не са обективни. Затова препоръчват методът на примерния казус да се използва само като предварителен инструмент.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Shepard, Jon и др. Sociology and You. Ohio, Glencoe McGraw-Hill, 2003. ISBN 0078285763. с. A-22. Архив на оригинала от 2010-03-08 в Wayback Machine.
  2. Soy, Susan K. The Case Study as a Research Method // Архивиран от оригинала на 2017-12-29. (на английски)
  3. Robert K. Yin. Case Study Research. Design and Methods. Third Edition. Applied social research method series Volume 5. Sage Publications. California, 2002. ISBN 0-7619-2553-8

Външни препратки редактиране