Източна Азия е регион на Азия.[1] Площта ѝ е около 6 640 000 km² или 15% от тази на континента. Там живеят над 1500 милиона души, 40% от населението на Азия и 1/4 от населението на света. Гъстотата на населението е 230 души/km², пет пъти повече от средното за света. Източна Азия включва главно териториите, които принадлежат към басейна на Тихия океан, т.е. зоната, покрита от високите хималайски планини, Памир, Алтай, планините Джаблан и река Амур. Източна Азия включва териториите на Китай (Хонконг, Макао), Монголия, Народна демократична република Корея (Северна Корея), Република Корея (Южна Корея), Япония и Тайван.

Източна Азия
East Asia (orthographic projection).svg
Площ 11 839 074 km²
Население 1 555 784 500 д.
Гъстота 131 д./km²
Държави 6
Зав. територии 2
Езици китайски,
японски,
корейски
и други
Градове Пекин,
Пхенян,
Сеул,
Тайпе,
Токио
и други
Часова зона UTC+7, UTC+8, UTC+9
Източна Азия в Общомедия

НаселениеРедактиране

Територията на Източна Азия е една от най-населените в света. Повече от 1,6 милиарда души живеят в източен Китай, по-точно в Китайската низина, Манджурия, Корейския полуостров и Япония. По религиозна принадлежност населението на Източна Азия изповядва главно ученията на конфуцианството, будизма и даоизма. Например конфуцианството в Китай представлява около 90% от населението, будистите в Китай само около 5%, в Южна Корея около 50%, в Монголия повече от 90%. В Япония около 80% от населението са едновременно привърженици на синто и будизма. На остров Тайван преобладават привържениците както на конфуцианството, така и на будизма, а около 20% принадлежат на даоизма. Характерно е, че в Южна Корея над 40% са християни, предимно от протестантска и католическа религия, докато в Северна Корея хората са официално нерелигиозни и неофициално изповядват будизма, християнството и шаманизма. Езиците, които се говорят в Източна Азия, принадлежат към езиковите семейства: китайско-тибетски, тонга-манджу и монголски. Голямото население на много нации говори различни езици с много диалекти. В Китай и Тайван китайският език е много диалектен. Използва се китайска йероглифна писменост. Монголският е официалният език с кирилицата от 1945 г., а наскоро е върнат към старомонголската писменост от 13 век. На Корейския полуостров и двете страни говорят корейски и използват отделна корейска писменост. В Япония населението използва японски език и японска писменост.

ДържавиРедактиране

Държава Столица Площ
  Китай[б 1] Пекин 9 806 400 km²
  Тайван Тайпе 35 870 km²
  Монголия Улан Батор 1 564 200 km²
  Южна Корея Сеул 100 032 km²
  Северна Корея Пхенян 120 540 km²
  Япония Токио 377 800 km²

Култура и обичаиРедактиране

Източноазиатските народи, които в основата си са групирани като китайци, японци, корейци и монголци, имат ясно изразена култура, която силно разчита на дългогодишната традиция. То се отнася и за вярата, образованието, изкуствата и архитектурата. Подобни традиции разчитат на ежедневния живот и труд на населението, което все още живее в голям брой в селските райони. С индустриалното развитие обаче населението все повече се населява в големите градове, където неизбежно започват социални и културни промени. Наблюдава се все по-голям трансфер от номадско-арийската система на живот и обичайно към стационарно земеделие, което бързо се измества към вторичните отрасли.

СтопанствоРедактиране

Природните особености на източноазиатския регион, в регионален план, са съвсем различни. В северозападните части на Китай и Монголия, заобиколени от високи планини, преобладава сухият климат, с пустинни райони (Такла Макан, Гоби и др.), Полусухи и степни, където населението се занимава с номадско и полу-номадско животновъдство. В долните крайбрежни части на Източна Азия, които са климатични, по-богати и гъсто населени, се развива селското стопанство и особено се развиват животновъдството и птицефермите. Две характерни животни са важни като работещи говеда в Източна Азия: силно – дългокосместо говедо и бивол – което се отглежда и използва в низините за селскостопански работи. Най-развитото от отглеждането е отглеждането на ориз. Култивира се и в низините и терасира в хълмисти райони. Разпръснато е главно по долините на големите реки, особено Хуанг Хе и Ян Цзян. От останалите култури Китай е и най-големият производител на пшеница, царевица, картофи, зеленчукови култури, соя, чай, тютюн и др. Китай също се характеризира с производството на коприна. Източноазиатските морета позволяват развитието на риболов, така че тези държави се считат за риболовни мощности. Източноазиатските страни в миналото са били до голяма степен затворени за икономическо развитие, но след Втората световна война започва бързото и силно индустриално развитие от почти напълно разрушената икономика. В условия на големи популации, където проблемът с храненето е широко разпространен, известно време по-късно, по-точно след 1970 г., Китай започва застойно индустриално развитие. Подобна е ситуацията и в двете корейски държави. Следователно днес Източна Азия е най-развитият индустриален регион в Азия. След 1990 г., тъй като миграционният лимит е намален, миграцията на населението към градовете се увеличава. Китай се характеризира като индустриално-земеделска страна с големи природни ресурси и възможности за бързо развитие. Разработени са черна металургия, машинна промишленост, производство на автомобили, самолети, кораби, вагони и локомотиви, електротехника, химическа, текстилна, хранително-вкусова промишленост и др. Увеличава се строителството на пътища и железници.

Източници и бележкиРедактиране

  1. С изключение на Цинхай, Синцзян и Тибет.