Източна У (китайски традиционен: 東吳, опростен: 东吴, пинин: Dōng Wú) е едно от трите големи царства, което се бори за господство над Китай през периода на Трите царства (220 – 280). Преди това съществува под формата на васално царство под властта на Цао Уей, но обявява независимост от нея и става суверенна държава през 222 г. През 229 г. става империя, след като основателят ѝ, Сун Цюен, се самопровъзгласява за император. Името ѝ произлиза от областта, която обхваща – Дзяннан (делтата на река Яндзъ), която в миналото е известна под името „У“. Историците я наричат Източна У, за да я различават от другите китайски исторически имена със същото име. Столица на империята е Дзиенкан (на територията на днешен Нанкин, Дзянсу), но в определени периоди е местена в Учан (днес Ъджоу, Хубей).[1]

Източна У
东吴
222 – 280
Трите царства към 262 г.
Трите царства към 262 г.
Континент
СтолицаУчан (222 – 229, 265 – 266)
Дзиенкан (229 – 265, 266 – 280)
Неофициален езикстарокитайски
Религиядаоизъм, конфуцианство
Форма на управлениеМонархия
Император
222 – 252Сун Цюен (първи)
264 – 280Сун Хао (последен)
ИсторияТри царства
Предшественик
Цао Уей
Наследник
Западна Дзин
Днес част отFlag of the People's Republic of China.svg Китай
Flag of Vietnam.svg Виетнам
Източна У в Общомедия
История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна
република
след 1949

Република Китай
(в Тайван)

В началото на 266 г. император Съма Йен слага край на държавата Цао Уей, след което основава династията Дзин. През 279 г. дзинските войски нападат У от шест посоки. Силите на У под командването на император Сун Хао се опитват да ги отблъснат, но претърпяват няколко последователни поражения. Виждайки че У е обречена на крах, Сун Хао се предава на династията Дзин на 31 май 280 г., слагайки край както на държавата У, така и на периода на Трите царства.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. de Crespigny, Rafe. Empire in the South. // Generals of the South: The Foundation and Early History of the Three Kingdoms State of Wu. Canberra, ACT, Faculty of Asian Studies, The Australian National University, 2004. ISBN 0731509013. с. 3. Архивиран от оригинала. Посетен на 22 септември 2016.
  2. The Three Kingdoms, 221 – 264. // Governing China, 150 – 1850. Indianapolis, Hackett Pub. Co., 10 септември 2010. ISBN 978-1603844475. с. 7.