Източни рупски говори

В понятието източни рупски говори се включват странджанските и тракийските говори на българския език. Те обхващат областта на Странджа, Северна Тракия на юг от подбалканския говор, Източна Тракия и Западна Тракия. Между Родопите и Странджа са смесени силно с мизийските говори на загорците. Поради преселническите движения в тия земи източните рупски говори не са добре запазени и не образуват ясно очертана диалектна цялост.[1]

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Бoяджиев. Т. Образуване на бъдеще време в тракийските говори. – Год. СУ. Фак. слав. филол., 61, 1967, № 2.
  • Бояджиев, Т. Речник на говора на с. Съчанли, Гюмюрджинско. – Българска диалектология, 6, 1971.
  • Бояджиев, Т. Говорът на с. Съчанли Гюмюрджинско (Трудове по бълг. диалектология. Т. 7). С., 1972.
  • Бoяджиев, Т. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София. 1991.
  • Вакарелска, Д. Тракийски говори. – В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986.
  • Гopoв, Г. Странджанският говор. – Българска диалектология, 1, 1962.
  • Кодов, Хр. Езикът на тракийските българи. – В: Тракийски сборник, 6, 1935.
  • Коруев, П. Я. Говор [на с. Габрово, Ксантийско]. – В: Коруев, П. Я. Село Габрово, Ксантийско. С., 1984.
  • Кювлиева, В., К. Димчев. Речник на хасковския градски говор. – Българска диалектология, 5, 1970.
  • Милетич, Л. Източнобългарските говори. София, 1989.
  • Павлова, Н. Странджанският говор. – В: Българските народни говори. Знания за езика. Т. 6. С., 1986.
  • Христов, Г. Говорът на с. Нова Надежда, Хасковско. – Изв. Инст. бълг. ез., 4, 1955.