Уикипедия

Странджа

планина в България и Европейска Турция
Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция. Близо е до българското Черноморие. През годините е наричана Тратонзос, Салмидесос, Mons Asticus (Планината на астите), Хемимонт (в превод „Червена планина“), Парория.[1]

Странджа
Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
Поглед към Странджа от ЗМ Пирен
41.8839° с. ш. 27.575° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Турция
Най-висок връхГоляма Махиада
Надм. височина1031 m
Подробна карта
Подробна карта
Странджа в Общомедия
Географска карта на Странджа

Географска характеристика редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Странджа е разположена в източната част на историко-географската област Тракия. На север се простира до Бургаската низина, на североизток и изток до Черно море, на югозапад до Източнотракийската равнина. На северозапад се свързва с Бакаджиците (в района село Стефан Караджово) и Дервентските възвишения (в района на село Странджа). Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 125 km, а ширината ѝ достига до 65 km. Общата площ на планината е около 10 000 km², от които на българска територия са около 35%, а на турска – 65%.

Релеф редактиране

Странджа е ниска планина. Релефът ѝ се характеризира с разлати ридове, ограничени от дълбоко всечени между тях речни долини. На наша територия се очертават два главни рида, ориентирани общо взето в посока запад – изток: Южен Граничен с най-висока точка на българска територия връх Градище (709,6 m) и северен Босна (връх Папия, 502 m), от който на север се отделят ниски и хълмисти ридове – Каратепе, Росен баир, Медни рид и Китка (Узунджа баир). Между двете била, по долината на река Велека е разположена историко-географската област Хасекията. Южно от с. Белеврен, отново на турската граница, се издига връх Арабаджи баир (709,6 m; 42.0604 сш; 27.1935 ид). На юг на турска територия е главното (основно) било на планината ориентирано от северозапад на югоизток. В него се намира най-високият връх на планината – Голяма Махиада или Махиада (Mahya Dağ, Махя даг), висок 1031 m в частта Карамустафа баир. На югоизток височината му постепенно намалява и завършва с връх Каратепе (484 m). По цялото било на планината от северозапад на югоизток преминава участък от главния вододел на Балканският полуостров между водосборните басейни на Черно и Егейско море.

 
Изглед към Странджа от пътя Царево – Малко Търново

Геоложки строеж, полезни изкопаеми, геоморфоложки особености редактиране

Планината е заета от т.нар. Странджански антиклинорий, който в ядката си е представен от херцински гранитни интрузии и палеозойска и мезозойска мантия, в която участват сенонски седименти и вулканити и внедрени с ларамийска възраст сиенит-монцонити. Във връзка с геоложкия строеж на планината са и богатите находища на полезни изкопаеми, най-важните от които са медните находища в района на селата Граматиково, Росен и Зидарово.

Геоморфоложкото развитие на релефа през плиоцена е свързано с две епейрогенни издигания. Тези два планационни етапа се потвърждават от добре изразените две денудационни нива в планината с понтийска (на около 450 m н.в.) и левантийска (на 300 m н.в.) възраст. Ритмичните издигания през кватернера и деференцираната екзогенна дейност на реките са спомогнали за формирането на съвременната долинна мрежа и серията от речни тераси. Пълният спектър на тези тераси дава възможност да се разкрият цялостно етапите в полицикличното развитие на релефа през кватернера. Те са сравнително добре запазени върху устойчивия субстрат на андезитите и върху силно изпечените от бившото вулканично изригване сенонски варовици и мергели.

Северностранджански разлом (или Северностранджанска флексура) е тектонско нарушение с регионален характер в България. То е североизточната граница на Сакар-Странджанската тектонска зона.

Климат и води редактиране

Климатът на Странджа е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние по североизточните ѝ склонове, което се потвърждава не само от високите средни януарски температури (от 2 до 3,2 °C), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 mm). Непосредствената близост до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния и валежния режим, а добре изразеният зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващия ефект на Средиземно море.

Реките, водещи началото си от планината, се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване (до 80%) и с незначително участие на снежното подхранване (до 20%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари и е отражение на големите валежни количества през този период, на сравнително слабото изпарение и бързото разтапяне на снежната покривка. От друга страна минималният отток през септември е като последица от оскъдните валежи и значителното изпарение през този месец.

От планината водят началото си множество реки, принадлежащи към водосборните басейни на Черно и Егейско море: От най-югоизточната част на планината извира най-голямата странджанска река Ергене (ляв приток на Марица), в която отдясно се вливат множество реки, също извиращи от Странджа – Визадереси, Имралъдереси, Бургаздере, Еландере, Бабаескидереси, Куртдереси, Ченгерладереси (Тенедере) и др. Към Черноморския водосборен басейн се отнасят реките, течащи на изток и на север. Това са: Каландере, Напучдере, Буланъкдере и др. на турска територия и Резовска река, Велека (с притоците си Айдере и Младежка река), Китенска река (Караагач), Дяволска река, Ропотамо, Изворска река, Факийска река (с притоците си Даръдере и Белевренска река), Каракютючка река (приток на Средецка река) и др. на българска територия.

Почви, флора и фауна редактиране

Преобладаващите почви в планината са канелени горски, а по средното поречие на река Велека са характерни жълтоземните подзолисти почви.

В Странджа се срещат уникални растителни видове като Странджанската зеленика. Горите са от южноевксински тип, формирани от източен горун, източен бук и благун с подлес от лавровидни храсти (странджанска зеленика и други) и субевксински гори от благун, цер и източен горун. Флората на планината е от 1665 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения. Фауната на Странджа има 99 ендемични вида безгръбначни животни, а гръбначната ѝ фауна е най-богатата в българска защитена територия – 263 вида. Растенията, които растат в Странджа, са: бор, смърч, ела и др.

От 26 юни до 5 юли 1985 г. Биологическият факултет на Софийския университет провежда природонаучна експедиция за изследване фауната и флората в определени части от планината. Събрани са ценни сведения и материали за изучаване на египетския лешояд, бухала, гарвана, крехара, както и над 80 вида висши растени.[2] До 1980-те години орнитофауната на планината ‒ една от най-богатите в България, бе слабо изучена.[3] В следващите години изключителен принос в опознаването на птичия свят и в опазването на странджанската природа има доц. Боян Милчев.[4][5][6][7][8][9][10]

Селища редактиране

Странджа е най-слабо населената област в България – едва 10 души на квадратен километър. На българска територия в планината и по Черноморското крайбрежие са разположени 4 града: Малко Търново, Царево, Приморско и Ахтопол и няколко десетки предимно малки села, а на турска територия има 5 града: Малък Самоков (Демиркьой), Кофчаз, Лозенград (Къркларели), Бунархисар (Пънархисар) и Виза (Визе) и множество села.

Природен парк „Странджа“ редактиране

  Основна статия: Странджа (парк)

На територията на планината се намира Природен парк „Странджа“ (обявен за парк през 1995 година със 116 136,2 хектара той е най-голямата защитена територия в България). На територията на Парка попадат и резерватите: „Витаново“, „Силкосия“, „Средока“, „Тисовица“ и „Узунбуджак“.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Притегателна сила през вековете Архив на оригинала от 2019-08-10 в Wayback Machine. – страница на официалния сайт на Малко Търново
  2. ↑ Боев, З. 1985. Експедиция „Странджа – 85“. – Природа и знание, 10: 33
  3. ↑ Боев, З. 1988. Странджа – бяло петно на орнитогеографската ни карта. – География, 6: 4 – 6.
  4. ↑ Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. Автореферат кандидатска дисерт., БФ, СУ „Св. Кл. Охридски“, стр. 26
  5. ↑ Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. В: сб.док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.
  6. ↑ Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“.-В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86
  7. ↑ Милчев, Б. 1991. Орнитоценологични проучвания на Странджа планина в България. – Биолог. факултет, София, СНС по зоол. и хидробиол. при ВАК., автореф. канд. дис., 1 – 26.
  8. ↑ Милчев, Б. 1994. Проучване на зимуващите водолюбиви птици в Странджа планина и прилежащото Черноморско крайбрежие. – Год. СУ, С. 85: 277 – 290.
  9. ↑ Милчев, Б. 1998. Животинският свят в ЗПТ „Устието на река Велека“ и „Силистар“. – В: План за управление на защитените местности „Устието на река Велека“ и „Силистар“, С., МОС: 77 – 86.
  10. ↑ Милчев, Б., О. Илиев.1995. Фауна на НП „Странджа“. – В: сб. док. Странджа: опазване на биоразнообразието и устойчиво земеделско развитие. БШПОБ, София: 43 – 54.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Странджа&oldid=11991562“.