Източносибирска кафява мечка

Източносибирската кафява мечка (Ursus arctos collaris), позната и само като Сибирска кафява мечка, е подвид на кафявата мечка, който живее в района между поречията на реките Енисей и Лена.

Източносибирска кафява мечка
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Мечкови (Ursidae)
род:Мечки (Ursus)
вид:Кафява мечка (U. arctos)
подвид:Източносибирска кафява мечка (U. a. collaris)
Научно наименование
F.Cuvier, 1824
Източносибирска кафява мечка в Общомедия
[ редактиране ]

Характеристики редактиране

Източносибирските кафяви мечки са междинни по характеристики между евразийския подвид на запад и камчатския на изток, въпреки че големите индивиди могат да имат същата големина като последните. Черепите им са неизменно по-големи от тези на евразийския подвид и частично по-големи от тези на камчатския[1]. Възрастните мъжки имат черепи с дължина от 32,6 - 43,1 cm и ширина 31,2 - 38,5 cm при скуловите арки. Те имат дълга, гъста и мека козина, която е близка до тази на европейските кафяви мечки, въпреки че преобладават тъмноцветните индивиди.

Разпространение редактиране

Първоначално Кювие определя, че представителите на този подвид обитават района на горното течение на Енисей. На по-късен етап е определен с точност ареала на подвида. На изток разпространението достига до Становой хребет и поречието на реките Лена и Колима. На юг достига до източен Казакстан, Алтай, Синдзян в Китай и северна Монголия[1].

Връзки с хората редактиране

Представителите на този подвид са със значително по-богато на месо меню. Това определя и тяхната липса на страх към хората. Те нападат ловци, събирачи на мед и плодове, нападат хижи, складове и места, където има складирана храна[2].

Хранене редактиране

Те ловуват планински зайци и копитни животни като елени или лосове[3].

Бележки редактиране

  1. а б Mammals of the Soviet Union Vol.II Part 1a, SIRENIA AND CARNIVORA (Sea cows; Wolves and Bears), V.G Heptner and N.P Naumov editors, Science Publishers, Inc. USA. 1998. ISBN 1-886106-81-9
  2. WOLVES, BEARS AND HUMAN ANTI-PREDATOR ADAPTATIONS[неработеща препратка]
  3. The Leisure hour, Volume 4. Publisher s.n., 1855. Original from the New York Public Library