Илия Аргиров

български певец
Тази статия е за певеца. За революционера със същото име вижте Илия Кърчовалията.

Илия Аргиров е изтъкнат български народен певец от Македонската фолклорна област и един от емблемите на тази област.

Илия Аргиров
български певец
Роден
Починал
17 ноември 2012 г. (80 г.)
Музикална кариера
Стилбългарска народна музика
Инструментивокал
Гластенор
Активностот 1950 г.
ЛейбълБалкантон“, „СтефКос Мюзик“, „Гега Ню“
Участник вАнсамбъл „Гоце Делчев““, „Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Пирин“
Илия Аргиров в Общомедия

Биография редактиране

Илия Аргиров е роден на 19 март 1932 година в град Свети Врач, сега Сандански. Таланта и уменията си наследява от майка си – надарена певица с огромен песенен репертоар[1]. Първите изяви на Илия Аргиров са като самодеен изпълнител на песни от Пиринския край. От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионална сцена. Професионалният му път започва от Военния ансамбъл в София, след това работи към Концертна дирекция. Пее в ансамбъла за македонски песни „Гоце Делчев“, прави първи записи в Радио „София“, участва във фолклорни групи при столичната концертна дирекция. По-късно десетилетия наред Илия Аргиров е солист на ансамбъл „Пирин[2], от където е добре познат както в родината си така и в чужбина. По време на дългогодишната си кариера има над 200 записани песни[3], 8 самостоятелни албума и многобройни участия в малки плочи и сборни албуми с българска народна музика.

През 2009 г., след 15 години мълчание, на 78-годишна възраст Илия Аргиров записва последния си албум, озаглавен „Моите песни“[4][5].

Илия Аргиров почива в София на 17 ноември 2012 г.[6][7]

Сред популярните песни в изпълнение на Илия Аргиров са „Де гиди луди млади години“, „Убавото Стойне“, „Лиляно моме убава“, „Три години либе“, „Писмо си Яне получи“ и много други[8][9].

Илия Аргиров има двама сина, единият от които е Димитър Аргиров, също народен певец, който продължава традицията и пее народни песни от репертоара на баща си. Димитър е и рок музикант, познат е като първия певец на група „Епизод“[10][11][12].

Дискография редактиране

Самостоятелни албуми редактиране

Студийни албуми редактиране

  • 1969 – „Hародни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 1151)
  • 1978 – „Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – ВНА 10260)
  • 1981 – „30 години с песните на Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 10776)
  • 1985 – „Илия Аргиров“ (LP, Балкантон – BHA 11732)
  • 1988 – „Илия Аргиров“ (MC, Балкантон – ВНМС 7246)
  • 1994 – „Ой, девойче“ (MC, Старс Рекърдс)
  • 1995 – „За тебе пея, майко“ (Бофиров Мюзик)
  • 2009 – „Моите песни“ (CD, Double D Music – МК 54625)
  • 2014 – „Илия Аргиров. Български фолклорни песни 2“ (CD, Балкантон)

Малки плочи, издадени от Балкантон редактиране

  • 1960 – „Изпълнения на Илия Аргиров, Василка Иванова и Величка Стамболова“ – BHК 2808
  • 1960 – „Народни песни в изпълнение на В. Стамболова и Илия Аргиров“ – BHK 2808
  • 1962 – „Илия Аргиров. Hародни песни“ – BHK 2632
  • 1971 – „Илия Аргиров“/ „Емил Димитров“ ‎– BTK 2983
  • 1976 – „Илия Аргиров. Hародни песни“ – ВНМ 5725
  • 1976 – „Из репертоара на ДАНПТ Пирин“ – BHK 3262
  • 1979 – „Песен за якорудските партизани изпълняват Илия Аргиров и Стоянка Колева“ – BТК 3581
  • 1979 – „Изпълнения на Илия Аргиров и Руска Стоименова“ – BHК 3687
  • Из репертоара на ДАНПТ Пирин“ – ВНК 3261
  • Народни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ – BHM 5956
  • Илия Аргиров. Hародни песни“ – ВНМ 5725
  • Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHK 2986
  • Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHK 2987
  • Изпълнения на Илия Аргиров и Василка Иванова“ – BHM 6484
  • Песни от пиринския край“ – BHM 6494
  • Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHM 5902
  • Народни песни в изпълнение на Илия Аргиров“ – BHM 5908
  • Дуети на солисти при ДАНПТ Пирин“ – BHM 5955
  • Пирински и Петрички народни песни“ – BHM 6491
  • Пирински народни песни“ – BHM 6495
  • Илия Аргиров, солист при ДАНПТ Пирин“ – BHM 5956
  • Изпълнения на Илия Аргиров“ – BHM 6253
  • ДАНПТ Пирин“ – ВНВ 10223

C ансамбъл „Пирин“ редактиране

  • Народни песни, хора и ръченици“ (LP, Балкантон – ВНА 196)
  • 1962 – „Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Пирин““ (LP, Балкантон – ВНА 512)
  • 1971 – „Ансамбъл Пирин“ (LP, Балкантон – BHA 1321)
  • 1979 – „Жива като земята“ (LP, Балкантон – BHA 10352)
  • 1979 – „Гласове от Пирина“ (LP, Балкантон – BHA 10353)
  • 1979 – „От чистите извори“ (LP, Балкантон – BHA 10351)
  • 1984 – „ПиринВъзпев“ (LP, Балкантон – BHA 11394)
  • 1987 – „С песните на Кирил Стефанов“ (LP, Балкантон – BHA 11978, ВНА 11979)
  • 1988 – „The Voice Of Pirin. Bulgarian National Folk Ensemble“ (LP, Балкантон – ВНА 12782)

Участия в сборни албуми редактиране

  • Народни песни, хора и ръченици“ (LP, Балкантон/ ДИП Радиопром – 164)
  • HOPO! (Volume II) – Bulgarian – Macedonian folk songs and dances“ (LP, Festival Records, Australia)
  • Песен от събора – Надпяване в Пирин“ (сборник) (LP, Балкантон – 305)
  • Македонски народни песни“ (сборник) (LP, Балкантон – 345)
  • Български народни песни“ (сборник) (LP, Балкантон – BHH 196)
  • Известни изпълнители на народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 10579)
  • 1960 – „Bulgarian Folk Songs and Dances“ (LP, Michael Herman: Folk Dancer, USA)
  • 1961 – „АНЛ Благоевград. Български народни песни/ Български народни танци и оркестрови мелодии“ (LP, Балкантон – BHA 316)
  • 1962 – „Народни песни“ (LP, Балкантон – ВНА 444)
  • 1962 – „Популярни български народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 1172)
  • 1970 – „Народни песни“ (LP, Балкантон – BHA 164)
  • 1973 – „Популярни народни песни, хора и ръченици (LP, Балкантон – BHA 1738)
  • 1974 – „Пеят известни народни изпълнители“ (LP, Балкантон – BHA 1610)
  • 1975 – „Пирински народни песни“ (LP, Балкантон – ВНА 1466)
  • 1979 – „Панорама на българското музикално творчество. Избрани песни от Кирил Стефанов“ (LP, Балкантон – BHA 1300/441)
  • 1982 – „Народни песни и хора. Коста Колев“ (LP, Балкантон – BHA 10822)
  • 1985 – „Върхове на българската музикална култура – 3“ (LP, Балкантон – BOA 11141)
  • 1986 – „Стефан Кънев. Любими народни песни и хора“ (LP, Балкантон – BHA 11875)
  • 1986 – „Александър Кокарешков. Пирински песни“ (LP, Балкантон – BHA 11786/7)
  • 1992 – „Балкантон представя магията на българския музикален фолклор“ (LP, Балкантон – BHA 12775)
  • 1998 – „Bulgarian Folk Dances, Vol. 2“ (CD, Балкантон)
  • 2000 – „The Magic of Bulgarian Folk Music, Vol.1“ (CD, Балкантон – 060062)
  • 2000 – „The Pirin Folk Company with its soloists – Folk bouqet: Pirin pearls“ (CD, Балкантон)
  • 2002 – „Македонски песни“ (CD, Балкантон – 060236)
  • 2004 – „Гласовете на България – 2 част“ (CD, Стефкос Мюзик)
  • 2004 – „Легенди от България“ (CD, Maksi Sound – MK 169191)
  • 2005 – „Стефан Кънев. Ой, девойче“ (CD, Gega New – GD 298)
  • 2007 – „The best Bulgarian and Macedonian traditional folk songs“ (CD, Старс Рекъдс)
  • 2008 – „Коста Колев. Българско фолклорно наследство“ (CD, Gega New – GD 317)
  • 2010 – „Pirin Folk Songs“ (CD, Gega New)
  • 2010 – „Folk Bouquet. Pirin Pearls“ – The Pirin Folk Company (CD, Балкантон)
  • 2012 – „Portrait of the Composer Alexandar Kokareshkov“ (CD, Българско национално радио)
  • 2012 – „Golden Treasure: Folk Songs arranged by Bulgarian Composers, Vol. 2 (CD, Българско национално радио)
  • 2012 – „Шопски народни песни Част 3“ (CD, Българско национално радио)

Участия като гостуващ певец редактиране

Източници редактиране

Библиография редактиране

  • „Антология на българските фолклорни изпълнители, Том 1“, автор: Тодор Бакалов, УИ „Св. Климент Охридски“ (София), 2007 г. ISBN 9786540726526
  • „Светът, покорен от ансамбъл Пирин“, автор: Слави Аврамов, РИК „Ирин-Пирин“ (Благоевград), 2007 г. ISBN 978-954-91765-5-1
  • „50 години ансамбъл Пирин – Благоевград“, автори: Петър Петров, Мими Жингова и Елза Кресничка, издателство: „Шевица“ ЕООД (Благоевград), 2004 г. ISBN 954-9413-01-2
  • „55 години ансамбъл Пирин“ (албум), текстове: Албена Георгиева-Ангелова, издателство: „Шевица“ ЕООД (Благоевград), 2009 г. ISBN 978-954-9413-05-2
  • „Вечност от мигове“, автор: Александър Кокарешков, издателство: БОН (Благоевград), 2002 г. ISBN 954-91138-6-8
  • „Любими народни изпълнители от цяла България“, автор: Николай Чапански, издателство: „Милениум“ (София), 2010 г. ISBN 9789545150609
  • „Кой кой е в българската народна музика“, автор: Николай Чапански, издателство: ИК „Хоризонт прес“ ЕООД (Пловдив), 2013 г. ISBN 9789549277814
  • „Ансамбъл Пирин – стъпки към върха“, автор: Костадин Руйчев, издателство: РИК „Ирин-Пирин“ (Благоевград), 2010 г.
  • „Майстори на народната музика“, автор: Тодор Бакалов, издателство: „Музика“ (София), 1989 г. ISBN 954-405-010-8
  • „Песните на моя народ“, автор: Борислав Геронтиев, издателство: УИ „Св. Климент Охридски“ (София), 2003 г. ISBN 954-07-1835-X

Източници редактиране

  1. Илия Аргиров – биография // signal.bg. Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 21.03.2016.
  2. Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората // bgnow.eu. Посетен на 21.03.2016.
  3. Сладкогласният певец Илия Аргиров изпя над 200 македонски бисера // blitz.bg. Посетен на 21.03.2016.
  4. Илия Аргиров – дебют на 78 години // vesti.bg. Посетен на 21.03.2016.
  5. За първи път компакт диск на Илия Аргиров // vplovdiv.com. Посетен на 21.03.2016.
  6. Народният певец Илия Аргиров почина // trud.bg. Архивиран от оригинала на 2016-04-03. Посетен на 21.03.2016.
  7. Замлъкна вълшебният глас на Илия Аргиров // bnr.bg. Посетен на 21.03.2016.
  8. В памет на Илия Аргиров // Вестник „Дума“. Посетен на 21.03.2016.
  9. Народният певец Илия Аргиров е жив в сърцата на хората // bgnow.eu. Посетен на 21.03.2016.
  10. Български фолклор и тежък рок. Заедно! // fortisimo.eu. Посетен на 21.03.2016.
  11. Илия Аргиров отгледа рок певец // Вестник „Стандарт“. Архивиран от оригинала на 2013-06-30. Посетен на 21.03.2016.
  12. Песните на Илия Аргиров подновени от сина му // signal.bg. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 21.03.2016.

Външни препратки редактиране