Илия Кашев

български офицер от Държавна сигурност

Илия Симеонов Кашев е български офицер от Държавна сигурност, генерал-лейтенант.

Илия Кашев
български офицер от Държавна сигурност
Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия (1946 г.)[1]
Семейство
ДецаКлавдия Кашева

Роден през 1922 година, той се включва в комунистически организации още като младеж, а през 1946 година постъпва в Държавна сигурност. Работи дълги години в Управлението за безопасност и охрана (УБО), като между 1968 и 1986 година е негов началник. Едновременно с това става заместник-министър на вътрешните работи (1978 – 1986) и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (1981 – 1986).

Биография

редактиране

Илия Кашев е роден на 8 юни 1922 година в село Поибрене, Панагюрско.[2] Учи в родното си село, но през 1938 година прекъсва образованието си след завършването на трети прогимназиален клас и започва работа в София като шивач.[3] През 1943 година е взет в армията и първоначално служи в Пловдив, а след Деветосептемврийския преврат участва в арести на военни от новия режим.[4] По време на Българо-германската война през 1944 – 1945 година служи на фронта.[4]

През 1946 година Кашев е назначен на работа в Държавна сигурност и става член на БКП.[4] На 29 април 1947 година е на работа в охранителното подразделение на Държавна сигурност, където остава до края на живота си.[4] По това време преминава четиримесечен служебен курс.[5] През януари 1951 година е назначен за началник на отделение „Агентурно“ и малко след това е повишен в капитан.[5] През този период оценките за него на ръководителите му са критични и отбелязват неподготвеността му за работата и тесния му „оперативен кръгозор“, а началникът на управлението Димитър Гръбчев дори предлага безуспешно да бъде преместен на друга работа.[5] Въпреки това на 25 август 1954 година той е повишен в майор, а на 23 август 1958 година – в подполковник.[6] През 1956 година получава и диплома за средно образование.[7]

В края на 50-те години кариерата на Илия Кашев започва да се развива по-бързо.[7] На 29 декември 1959 година е назначен за заместник-началник на 03 отдел в УБО, а на 1 септември 1963 година е повишен в полковник.[7] На 25 ноември 1966 година става началник на 03 отдел.[7] Ръководеният от него отдел се занимава с т.нар. „специално снабдяване и обслужване“ на висшите функционери на режима и техните семейства.[8] Според негови колеги Кашев се отличава с изключителната си сервилност и успява да си създаде близки контакти в тези среди, което се оказва решаващо за последващата му кариера.[9]

На 15 юли 1968 година Илия Кашев е назначен за заместник-началник на УБО, а след внезапната смърт на дългогодишния ръководител на управлението Димитър Гръбчев, на 5 септември е назначен на негово място със звание генерал-майор.[8] На 13 септември 1971 година е повишен в генерал-лейтенант.[10] Под негово ръководство УБО в още по-голяма степен се обособява от останалата част на Държавна сигурност като звено, пряко подчинено на диктатора Тодор Живков, а дейността и персоналът му се разрастват, развивайки мащабна строителна и стопанска дейност за обслужване на най-висшите кадри на режима.[10]

През този период Кашев получава поредица от държавни награди и е назначен и на политически постове – запазвайки позицията си на началник на УБО, от 1977 година е и кандидат-член на Централния комитет на БКП, от 1978 година – заместник-министър на вътрешните работи, а от 1981 година – член на Централния комитет.

През септември 1986 година Кашев влиза в конфликт с Тодор Живков, който го заплашва с уволнение, като причината за това е предмет на различни спекулации.[10]

Илия Кашев се самоубива на 28 септември 1986 година, като се застрелва с пистолет, докато е на почивка със съпругата си в Хисаря.[10][11] В официалните съобщения е отбелязано само, че е починал след „кратко боледуване“.[12][13]

Личен живот

редактиране

Негова дъщеря е Клавдия Илиева Кашева, съпруга на политика от Българската социалистическа партия Георги Пирински.

  • Капитан (1 юни 1951 г.);
  • Майор (25 август 1954 г.);
  • Подполковник (23 август 1958 г.);
  • Полковник (1 септември 1963 г.);
  • Генерал-майор (5 септември 1968 г.);
  • Генерал-лейтенант (13 септември 1971 г.);
  1. Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. Методиев 2015, с. 342.
  3. Методиев 2015, с. 342 – 343.
  4. а б в г Методиев 2015, с. 343.
  5. а б в Методиев 2015, с. 344.
  6. Методиев 2015, с. 344 – 345.
  7. а б в г Методиев 2015, с. 345.
  8. а б Методиев 2015, с. 346.
  9. Методиев 2015, с. 346 – 347.
  10. а б в г д е ж Методиев 2015, с. 348.
  11. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5, посетен на 26 ноември 2010 
  12. Методиев 2015, с. 349.
  13. Статия в сайта на вестник Стандарт, архив на оригинала от 1 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110901025116/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=203570, посетен на 26 ноември 2010 
  14. а б в Методиев 2015, с. 347.
  15. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 288
  16. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.
Цитирани източници