Българска социалистическа партия

Българската социалистическа партия (съкратено БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в България.

Българска социалистическа партия
Абревиатура	БСП
Председател	Корнелия Нинова
Основател(и)	Александър Лилов
Основана	3 април 1990 г.
Предшествана от	Българска комунистическа партия
Седалище	София, ул. „Позитано“ 20
Вестник	Дума
Членове	80 236 (2020)
Младежка организация	Българска социалистическа младеж
Член на	Социалистически интернационал Партия на европейските социалисти
Идеология	социалдемокрация
Полит. позиция	център-ляво
Лозунг	„Разумните решения“
Група в ЕП	Прогресивен алианс на социалистите и демократите
Цветове	Червен
Народно събрание	23 / 240
Европарламент	5 / 17
Общини	72 / 265
Сайт	bsp.bg
Знаме на партията
Българска социалистическа партия в Общомедия

Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия, учредена през 1919 г. БКП управлява България в продължение на 45 години (1944 – 1989) като водеща партия в ОФ, а по-късно във формална коалиция с БЗНС. Налага тоталитарен режим в страната след края на Втората световна война, когато тя попада в съветската зона на влияние, отделена от по-късната Желязна завеса по време на Студената война. Според някои анализатори от реформирана в края на 20. век тоталитарна партия, подкрепила впоследствие европейския и евроатлантическия път на развитие на България, след 2015 г. тя постепенно започва да се трансформира в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти от 24 април 2004 г. Дейността ѝ се ръководи от:

• 1990 – 2008 г.: Висш съвет начело с Председателство на ВС (с председател, заместник-председатели и членове);
• от 2008 г.: Национален съвет начело с Изпълнително бюро на НС (с председател, заместник-председатели и членове).

Трансформация на БКП

След като в общопартиен референдум преди това мнозинството (86,71 % от участвалите) партийни членове изразяват своето съгласие, Българската комунистическа партия се преименува на Българска социалистическа партия на 3 април 1990 г. В началото на 1990 г. БКП обявява желанието си да се реформира от партия на демократичния централизъм в партия на демократичния социализъм. Тя поема и политическата отговорност за управлението на страната през периода 1944 – 1989 г. В документите на БСП след това заляга ценностната триада: свобода, справедливост и солидарност, възприети от социалдемократическите партии и Социалистическия интернационал. А с новата програма на партията (1994 г.), тя се легитимира пред българското общество и пред света като нов тип социалистическа партия, като съвременна лява партия на обновяващия се демократичен социализъм. Кандидатства за членство и в Социалистическия интернационал и ПЕС.

Структура на БСП

Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Заемана е от:

№	Име (роден – починал)	Картина	Мандат
1	Александър Лилов (1933 – 2013)		3 април 1990	12 декември 1991
2	Жан Виденов (1959 –)		12 декември 1991	21 декември 1996
3	Георги Първанов (1957 –)		21 декември 1996	5 декември 2001
4	Сергей Станишев (1966 –)		5 декември 2001	27 юли 2014
5	Михаил Миков (1960 –)		27 юли 2014	8 май 2016
6	Корнелия Нинова (1969 –)		8 май 2016	настояще

БСП в законодателната власт

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в VII велико народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от XXXVI до XLV народно събрание.

Изборни победи

БСП или оглавявани от нея коалиции заемат първо място в изборите за VII велико народно събрание (1990) и XXXVII народно събрание (1994), когато формират самостоятелно правителство, както и тези за XL народно събрание (2005), но без да имат самостоятелно мнозинство.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

В изборите за XLII народно събрание тя побеждава ГЕРБ и успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака.

Изборни поражения

В изборите за XXXVI народно събрание и XXXVIII народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за XXXIX народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за XLI народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. През 2014 г., на изборите за XLIII народно събрание губи втори път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за трети път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на XLIV ОНС.

Изборни резултати

Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в реални гласове

Резултати на БСП от изборите 1990 – 2021 в проценти

Година	Партиен лидер	Гласове	%	Мандати в НС	Позиция
1990	Александър Лилов	2 886 363	47,2%	211 / 400	1-ва
1991	Жан Виденов	1 836 050	33,14%	106 / 240	2-ра
1994	Жан Виденов	2 262 943	43,50%	125 / 240	1-ва
1997	Георги Първанов	939 308	22,07%	58 / 240	2-ра
2001	Георги Първанов	783 372	17,15%	48 / 240	3-та
2005	Сергей Станишев	1 129 196	30,95%	82 / 240	1-ва
2009	Сергей Станишев	747 849	17,70%	40 / 240	2-ра
2013	Сергей Станишев	942 541	26,60%	84 / 240	2-ра
2014	Михаил Миков	505 527	15,40%	39 / 240	2-ра
2017	Корнелия Нинова	955 490	27,20%	80 / 240	2-ра
2021	Корнелия Нинова	480 124	15,01%	43 / 240	3-та
2021	Корнелия Нинова	365 695	13,39%	36 / 240	3-та
2021	Корнелия Нинова	267 816	10,21%	26 / 240	4-та
2022	Корнелия Нинова	232 839	9,30%	25 / 240	5-та
2023	Корнелия Нинова	225 914	8,93%	23 / 240	5-та

Местни избори

2015

БСП печели мнозинство в общинските съвети на 41 общини и не спечелва кметски пост в областните центрове.

БСП в изпълнителната власт

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Дейци на БСП в правителства

Членове на БСП участват и в правителствата на:

• Димитър Попов (Правителство на Димитър Попов)
• Любен Беров (Правителство на Любен Беров)

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвързаност с БСП) на:

• Симеон Сакскобургготски (Правителство на Симеон Сакскобургготски)

БСП в президентството

Спечелили кандидати

Петър Младенов от БСП е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент ген. Румен Радев с вицепрезидент Илияна Йотова е издигнат от инициативен комитет, в който влизат представители на БСП и печели убедително президентските избори на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ. Радев и Йотова печелят втори мандат през 2021 година, отново като независими кандидати, подкрепяни и от БСП, като убедително побеждават на втори тур независимия кандидат Анастас Герджиков, подкрепян от ГЕРБ.

Загубили кандидати

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов и Румен Воденичаров остава втори след Желю Желев и Блага Димитрова (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов и Ирина Бокова остава втори след Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин и Стефан Данаилов остава втори след Росен Плевнелиев и Маргарита Попова (ГЕРБ).

БСП в Европейския парламент

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2019 г., проведени на 26 май, партията губи за четвърти път от ГЕРБ и остава на второ място с 5 евродепутати.

Празници, чествани от БСП

За главен празник на партията се счита годишнината от основаването на БСДП. Всяка година, в края на юли или началото на август, в местността Историческа поляна, под връх Хаджи Димитър (който социалистите и до днес наричат Бузлуджа), БСП традиционно организира Събор на левицата.

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Съборът на левицата през 2019 г.

Известни политици от БСП

Президенти

• Петър Младенов (1990)
• Георги Първанов (2002 – 2012)
• Румен Радев (2017 – )

Вицепрезиденти

• Ангел Марин (2002 – 2012)
• Илияна Йотова (2017 – )

Председатели на Народното събрание

• Благовест Сендов, XXXVII НС (1995 – 1997)
• Георги Пирински, XL НС (2005 – 2009)
• Михаил Миков, XLII НС (2013 – 2016)

Министър-председатели

• Андрей Луканов (1990)
• Жан Виденов (1995 – 1997)
• Сергей Станишев (2005 – 2009)
• Пламен Орешарски (2013 – 2014)

Заместник министър-председатели

• Александър Томов (1990 – 1991)
• Ивайло Калфин (2005 – 2009)
• Корнелия Нинова (2021 – 2022)

Вижте също

• Съюз на комунистите в България

Външни препратки

• Официален сайт