Илия Коцарев е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист на Вътрешната македонска революционна организация и Българските акционни комитети, адвокат и общественик.

Илия Коцарев
български революционер и общественик

Роден
1884 г.
Починал
1954 г. (70 г.)

Етнос българи

БиографияРедактиране

По време на Илинденско-Преображенското въстание е районен войвода в Стружко. През 1926 г. е избран за член на окръжното ръководството на ВМРО в Битоля заедно с Кръстьо Франчев и Евгени Попсимеонов.[1] След разгрома на кралска Югославия през 1941 г. застава начело на българския акционен комитет в Охрид. По късно е избран за кмет на града.[2] Критикува дейността на комунистическите партизани между които е и неговият бивш стажант – адвокат Петре Пирузе. На съдебен процес в Охрид, през ноември 1941 г. български военен съд осъжда задочно Пирузе на смърт чрез обесване, но той е помилван и присъдата му е заменена със затвор вследствие на ходатайство от страна на Коцарев. Кметът организира през октомври 1944 г. спасяването на пленените от германците български войници. Така спасява от разрушение и Охрид благодарение на своя авторитет. С влизането си в града партизаните арестуват Коцарев въпреки протестите на гражданството. След това той е осъден от комунистическите власти на смърт.[3] Присъдата му е заменена на 20 години затвор като сътрудник на окупаторите. Според Лазар Колишевски изпращането на няколко вагона жито и 1050 кг захар от Охридското братство в България е с цел не да подпомогне македонците, а да се измоли освобождаването на Коцарев от затвора. Отделно в София е създадена специална комисия, която да съдейства в полза на освобождаването му поради спасяването на българските войници.[4] В затвора се разболява тежко и ослепява. Поради напредналата си възраст е освободен и умира в дома си малко след това.[5]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Гоцев, Димитър. Национално-освободителното движение (1925 - 1941). В: Македония - история и политическа съдба, Том II. София, Издателство „Знание“, 1996. ISBN 954-621-104-1. с. 179.
  2. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  3. Добрин Мичев: Денационализация на българското население във Вардарска Македония (1945-1949.
  4. Колишевски, Лазар, Аспекти на македонското прашање, Изд. Култура, Скопие, стр. 25
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 264.
? кмет на Охрид
(5 май 1941 – 9 септември 1944)
?