Отваря главното меню

Илия Николаев Петров е български художник, известен със своите портрети.

Илия Петров
Илия Николаев Петров
български художник
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955
Проф. Илия Петров (седнал) на защитата на дипломна работа на Васил Вълчев, 1955

Роден
Починал
18 май 1975 г. (71 г.)

Националност Флаг на България България
Кариера в изкуството
Академия Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен
Направление живопис
Известни творби „Слепият гъдулар“

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 6 юли 1903 г. в Разград. Учи живопис в София и в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. От 1940 година преподава в Художествената академия, София. През 1971 година е избран за академик в БАН. Умира на 18 май 1975 г. в София.

Първите му произведения са типични за 1920-те години. Постепенно стилът му се усложнява и обогатява. Създава множество известни портрети на много бележити свои съвременници – Дора Габе, Николай Райнов, Людмил Стоянов.

След 9 септември 1944 г. работи по произведения с историко-революционна тематика, взема дейно участие в ръководството на СБХ и е негов главен секретар (1949 – 1951 и 1957 – 1959).

Петров е един от изключителните ни майстори в живописта, но истинската му виртуозност е най-вече в голите тела, където той остава един от най-големите ни майстори.

Личният му архив се съхранява във фонд 2027К в Централен държавен архив. Той се състои от 29 архивни единици от периода 1897 – 1966 г.[1]

ПризнаниеРедактиране

 
Художествената галерия в Разград е именувана на академик Петров.

Неговото име носят Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ в родния му Разград.

ТворчествоРедактиране

  • „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ (1929);
  • „Портрет на Никола Маринов“ (1926);
  • „Портрет на руснак“ (1929);
  • „Автопортрет“ (1932);
  • „Портрет на Веса Тузсузова“ (1932);
  • „Аспаруховата конница“ (1936);
  • „Голо тяло – жена с огледало“ (1937);
  • „Портрет на художника Соломон Бенун“ (1938);
  • „Аспарух“ (1941);
  • „Климент Охридски сред народа“ (1941);
  • „Паисий Хилендарски“ (1941);
  • „Дамски портрет“ (1941);
  • „Голо тяло“ (1941);
  • „Портрет на Светла Ракитин“ (1941);
  • „Портрет на момченце“ (1942);
  • „Испанка“ (1945);
  • „Портрет на Кирил Петров“ (1946);
  • Стенописен фриз „Девети септември 1944“ във фоайето на софийския кинотеатър „Димитър Благоев“ (1946);
  • „Рибари“ (1948);
  • „Рибарски жени“ (1948);
  • „Дамски портрет“ (1951);
  • „Пред разстрел“ (1954);
  • „Партизанска песен“ (1959);
  • „Вестителят“ (1963);
  • Фриза „Из борбите на партията в Габровския край“ (1963);
  • „Автопортрет“ (1967);
  • „Портрет на Дора Габе“ (1968);
  • „Портрет на Никола Мирчев“ (1972)
  • „Партизани в акция“ (1974);
  • Взема участие в работата по „Паметник на Съветската армия“ в София.

ИзточнициРедактиране

  1. Илия Николаев Петров. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 28 февруари 2019 г. (на български)

Външни препраткиРедактиране