Академик

Вижте пояснителната страница за други значения на Академик.

---

Академик (или действителен член) е научно звание, което означава член на (обща или специализирана) академия на науките, изкуството, литературата. Често в такива научни организации има предшестващо звание, наречено член-кореспондент (или дописен член).

В редица страни те са считани за най-престижните, най-високите научни звания. В някои страни „академик“ е само почетно научно звание.

Разновидности

Освен основното значение (на член на академия на науките) в практиката на тези научни организации се срещат още няколко разновидности членове, които обаче нямат същите права:

• чуждестранен член,
• почетен член (honoris),
• заслужил член (emeritus) – в САЩ и др.

Избор на академици

Академиците се избират с пожизнен мандат на общо събрание на академията – обикновено измежду нейните член-кореспонденти. Право на глас в нейното общо събрание имат само академиците.

България

Научни академии в съвременна България са Българска академия на науките (БАН) и Селскостопанска академия (ССА) - държавни организации със седалище в София.

Българска академия на науките

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Устава на БАН „академичният състав на БАН се състои от членове на БАН, които са:

• академиците (действителните членове),
• член-кореспондентите (дописните членове),
• хабилитираните учени на основна работа в академията (асоциираните членове),
• чуждестранните членове и
• почетните членове на БАН“.

Избор на академици на БАН

Званието академик се дава на български граждани, обогатили науката с особено значими постижения, създали школа в научното си направление и получили широко признание и известност в България и в чужбина. Званието академик може да бъде присъдено и на български граждани – изтъкнати дейци на културата и изкуството, чиито постижения са с безспорно национално и общочовешко значение.

Действителните членове на БАН се избират по процедура-правилник на академията, утвърден от председателя ѝ. Конкурсът за избор на академик (съответно на член-кореспондент) се обявява веднъж на 2 години. В него могат да участват учени, които имат подкрепата на поне 4 действителни члена на БАН, на научни звена с право да хабилитират в научната си област, на висши училища със същия приоритет и др.

Критерии за членство в БАН

Кандидатите представят своите документи, като следва да отговарят на критериите, предвидени за действително членство в БАН:

• значими успехи в научната и научно-приложната си дейност;
• подготовка на кадри – ръководство на дипломанти, докторанти, преподавателска дейност, публикуване на учебници, лекционна дейност в България и в чужбина;
• научно-организационна и научно-административна дейност – принос в създаване и ръководство на научни звена и творчески колективи;
• експертна дейност – приноси в държавни и обществени експертни комисии и организации.

Оценката на критериите се извършва от 2 или 3 рецензенти, които докладват своите рецензии пред изборните комисии по отделения на БАН, а самият избор се извършва от Събранието на академиците.

Действителни членове на БАН

Към януари 2015 г. академици (действителни членове) на БАН са:

Име	Специалност	Роден през	Член-кореспондент от	Академик от
Александър Александров	лесовъдство	1938	1995	2003
Ангел Ангелов	електронноизчислителна техника	1929	1981	1989
Янко Арсов	металургия	1934	1997	2004
Атанас Атанасов	агрономия	1943	1997	2003
Панайот Бончев	химия	1933	1995	2003
Кирил Боянов	информатика	1935	1989	2003
Илия Бручев	инженерна геология	1934	1995	2008
Петя Василева	офталмология	1940	1995	2003
Михаил Виденов	филология	1940	2004	2008
Стефан Воденичаров	машинно инженерство	1944	2004	2012
Васил Големански	зоология	1933	1997	2003
Евгени Головински	биохимия	1934	1989	1997
Иван Гуцов	физикохимия	1933	1995	2003
Ангел Гълъбов	вирусология	1939	2004	2008
Васил Гюзелев	история	1936	1995	2003
Дамян Дамянов	хирургия	1946	2008	2012
Александър Держански	физика	1933	1995	2008
Антон Дончев	литература	1930	–	2003
Веселин Дренски	математика	1950	2004	2012
Дочи Ексерова	физикохимия	1935	–	2004
Ячко Иванов	реология	1932	1995	2003
Васил Казанджиев	композитор	1934	2004	2008
Пламен Карталов	режисьор	1948	–	2012
Николай Кауфман	фолклористика	1925	1997	2003
Петър Кендеров	математика	1943	1984	1995
Димитър Клисурски	химично инженерство	1933	2004	2008
Константин Косев	история	1937	1989	2003
Петър Кралчевски	физикохимия	1956	2004	2012
Камен Куманов	биохимия	1937	–	2003
Георги Марков	история	1946	2004	2008
Георги Милошев	геофизика	1933	1997	2003
Христо Недялков	диригент	1933	–	2004
Тодор Николов	геология	1931	1984	1997
Владимир Овчаров	медицина	1940	2004	2012
Дечко Павлов	електрохимия	1930	1989	1997
Чавдар Палев	ядрена физика	1936	2004	2008
Илия Пашев	молекулярна биология	1938	2004	2008
Александър Петров	физика	1948	–	2003
Богдан Петрунов	алергология	1936	2004	2008
Петър Попиванов	математика	1946	1995	2003
Александър Попов	електрохимия	1942	2004	2008
Никола Попов	икономика	1922	–	1989
Николай Попов	стоматология	1938	1995	2003
Иван Попчев	електротехника	1936	1995	2003
Иван Радев	литературознание	1943	–	2003
Чавдар Руменин	електроника	1949	2004	2012
Светлин Русев	художник	1933	–	2003
Васил Сгурев	електротехника	1936	1989	1997
Благовест Сендов	математика	1932	1974	1981
Румен Скорчев	художник	1932	–	2008
Людмил Стайков	режисьор	1937	–	2004
Никола Съботинов	физика	1941	–	2003
Борис Тенчов	биофизика	1946	1995	2003
Иван Тодоров	физика	1933	1967	1974
Станимир Троянски	математика	1944	1989	2003
Цено Хинковски	животновъдство	1927	1981	1989
Людмил Христосков	сеизмология	1936	1995	2003
Цветан Цветков	криобиология	1943	1989	1995
Иван Юхновски	органична химия	1937	1989	1997

Селскостопанска академия

Първоночално не е предвидено учени да бъдат членове на днешната Селскостопанска академия (за разлика от БАН). От август 2018 г. в ССА са въведени научните звания академик (действителен член) и член-кореспондент.

Вижте също

• Член-кореспондент

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Academician“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.