Иля Пригожин

белгийски физикохимик

Иля Романович Пригожин (на руски: Илья́ Рома́нович Приго́жин) е белгийски физикохимик от руски произход, носител на Нобелова награда за химия през 1977 година за постиженията си в областта на дисипативните структури, комплексните системи и необратимите процеси.

Иля Пригожин
Илья́ Рома́нович Приго́жин
белгийски физикохимик
Ilya Prigogine 1977c.jpg
Иля Пригожин през 1977 г., 1977 година
Роден
Починал
28 май 2003 година (86 г.)
Брюксел, Белгия
НационалностFlag of Belgium (civil).svg Белгия
Учил вБрюкселски свободен университет
НаградиНобелова награда за химия (1977)[1][2]
Научна дейност
ОбластФизикохимия
Учил приТеофил дьо Дондер
Работил вБрюкселски свободен университет
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за химия (1977)
ПовлиянЛудвиг Болцман
Иля Пригожин в Общомедия

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Пригожин е роден на 25 януари 1917 година в Москва няколко месеца преди избухването на Октомврийската революция. Баща му, Роман Пригожин, е инженер-химик в Московския технологичен институт. Семейството е критично настроено спрямо новата съветска система и напуска Русия през 1921 година. Първоначално емигрират в Германия, а през 1929 в Белгия, като получава белгийско гражданство през 1949 година. Завършва химия през 1943 година в Брюкселски свободен университет и защитава докторат през 1945 върху термодинамичните системи.

Научна кариераРедактиране

През 1947 година е назначен за професор по физикохимия в Свободния университет в Брюксел. Работи в областта на термодинамиката и неравновесните необратими системи. За да обясни изследваните явления, разработва теорията на дисипативните структури. Разглежданите от него структури представя като нелинейна функция от времето и разглежда способността ѝ да обменя вещество или енергия с околната среда, като се дестабилизира спонтанно. През 50-те години формулира теорема (теоремата на Пригожин), според която скоростта на възникване на ентропия в отворена термодинамична система е минимална и че термодинамичната нестабилност е характерна за самоорганизиращите се системи.

През 1962 година Пригожин става директор на Международния институт по физика и химия „Солве“ в Брюксел. Изучава приложението на теорията за неравновесните термодинамични системи към биологичните системи и предполага, че теорията и математичните модели може да се приложат в обществените системи, управлението на транспорта и природните ресурси, метеорологията и другаде.

От 1967 година е едновременно и директор на Центъра за статистическа механика и термодинамика, основан от него в Тексаския университет – Остин.

Умира на 28 май 2003 година в Брюксел на 86-годишна възраст.

ПризнаниеРедактиране

През 1977 година получава Нобелова награда за химия „за приноса му в термодинамиката на неравновесните процеси, в частност за теорията за дисипативните структури“.

Иля Пригожин е член на Кралската белгийска академия, Нюйоркската академия на науките, Румънската академия на науките, Кралското научно дружество в Упсала, Германската академия на естествоизпитателите „Леополдина“, Американската академия за хуманитарни и естествени науки, Американското химическо дружество, Полското химическо дружество.

БиблиографияРедактиране

  • Пригожин И., Краят на детерминираността, София: Херон прес, 2000
  • Пригожин И. и Стенгерс И., Новата връзка, София: Наука и изкуство, 1989

ИзточнициРедактиране

  • Нобелови лауреати. Еднотомна енциклопедия, „Българска енциклопедия“-БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2; ISBN 954-520-030-8
  1. а б The Nobel Prize in Chemistry 1977. // Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 година. Посетен на 4 февруари 2021 година. (на английски)