Отваря главното меню

Импулсът на силата е векторна физична величина, равна на произведението на силата и нейното времетраене. Импулсът на силата характеризира действието на силата върху тялото от гледна точка на това какво изменението на импулса на тялото предизвиква. Тъй като силата е векторна величина, импулсът също е вектор със същата посока. SI единицата за импулс на сила е нютон-секунда (N⋅s = kg⋅m/s).

Резултатна сила води до ускорение и промяна в скоростта на тялото, докато се прилага. Резултатна сила, която се упражнява в хода на по-дълъг интервал от време, следователно, води до по-голяма промяна в линейния импулс, отколкото ако същата сила се упражни за кратко: промяната в импулса е равна на произведението от средната сила и времетраенето ѝ. Също така, малка сила, приложена за дълго време, предизвиква същата промяна в импулса като по-голямата сила, приложена за кратко.[1]

Импулсът на силата може да се изрази като интеграл от резултантната сила по отношение на времетраенето ѝ:[2]

Математическо извежданеРедактиране

Импулсът J, създаван за времетраене от t1 до t2, е:[3]

 

където F е резултантната сила, прилага от t1 до t2.

От втория закон на Нютон следва, че силата е свързана с импулса на тялото p чрез:

 

Следователно

 

където Δp е промяната в линейния импулс от t1 до t2.

Импулсът на силата може да се изрази в по-прост вид, когато масата на тялото е постоянна:

 

където

F е прилаганата резултантна сила,
t1 и t2 са времената, когато импулсът съответно започва и спира,
m е масата на обекта,
v2 е крайната скорост на тялото в края на времевия интервал,
v1 е първоначалната скорост на тялото в началото на времевия интервал.

ИзточнициРедактиране

  1. Физика – Импулс на тяло и импулс на сила. // 2005. Посетен на 21 септември 2019.
  2. Импулс на сила – една като че ли излишна величина. // Посетен на 21 септември 2019.
  3. Hibbeler, Russell C.. Engineering Mechanics. 12th. Pearson Prentice Hall, 2010. ISBN 0-13-607791-9. с. 222.