Инкунабула
Инкуна́була (от на латински: incunabula – „люлка“, „начало“) се наричат първите печатни книги, издавани в Европа от началото на книгопечатането, положено с Библията на Гутенберг, до 1 януари 1501 г. Те са в малки тиражи, обикновено от 100 до 300 екземпляра, а оцелелите до днес са редки. Инкунабулите, както и последвалите ги издания от вида палеотип, са предмет и обект на научна и колекционерска страст.
Европейски печатници
редактиранеДанните за европейските печатници на инкунабули са извлечени през 2007 г. от каталога Incunabula Short Title Catalogue (ISTC) на Британската библиотека[1]. Те се отнасят към наличните към онзи момент екземпляри и трябва да се възприемат не като окончателни, а като приблизителни оценки, защото се появяват нови находки (например към май 2013 общият брой инкунабули е 28 395).
- Градове с печатници: Общият им брой е 282. Те са разположени в 18 страни (отчитайки съвременните граници). Според броя отпечатани екземпляри те се подреждат в намаляващ ред така: Италия, Германия, Франция, Нидерландия, Швейцария, Испания, Белгия, Англия, Австрия, Чехия, Португалия, Полша, Швеция, Дания, Турция, Хърватия, Черна гора и Унгария. В таблицата са посочени основните 20 печатници от 15 век:
Град | Брой книги | % от всички в ISTC |
---|---|---|
Венеция | 3,549 | 12.5 |
Париж | 2,764 | 9.7 |
Рим | 1,922 | 6.8 |
Кьолн | 1,530 | 5.4 |
Лион | 1,364 | 4.8 |
Лайпциг | 1,337 | 4.7 |
Аугсбург | 1,219 | 4.3 |
Страсбург | 1,158 | 4.1 |
Милано | 1,101 | 3.9 |
Нюрнберг | 1,051 | 3.7 |
Флоренция | 801 | 2.8 |
Базел | 786 | 2.8 |
Девентер | 613 | 2.2 |
Болоня | 559 | 2.0 |
Антверпен | 440 | 1.5 |
Майнц | 418 | 1.5 |
Улм | 398 | 1.4 |
Шпайер | 354 | 1.2 |
Павиа | 337 | 1.2 |
Неапол | 323 | 1.1 |
Общо | 22,024 | 77.6 |
- Езици: инкунабулите са напечатани (в намаляващ ред на екземплярите) на 18 езика: латински, немски, италиански, френски, нидерландски, испански, английски, идиш, каталански, чешки, гръцки, църковнославянски, португалски, шведски, бретонски, датски, фризийски и сардински.
- Илюстрации: Илюстрации има една инкунабула от всеки десет (т.е. общо около 3,000) изпълнени с дървени или метални блокчета.
- Честота на срещане: Най-често се срещат екземпляри на Нюрнбергските хроники на Шедел („Liber Chronicarum“) от 1493, с общо 1250 оцелели екземпляра (тя е и най-илюстрирана). Средният брой запазени екземпляри е 18, което прави Библията на Гутенберг, с 48 или 49 запазени копия, доста често срещано издание, но това не намалява неговата ценност.
- Брой томове: Преброяването се затруднява от факта, че повечето библиотеки броят отделно всеки том от многотомните издания, като включват и екземпляри с по-малко от половината листа. Понякога една инкунабула може да съдържа до 10 тома.
- Формати: Разпределението по формати е следното: 2,000 broadsides, 9,000 folios, 15,000 quartos, 3,000 octavos, 18 12mos, 230 16mos, 20 32mos, and 3 64mos.
- Какстън: ISTC цитира 528 цели книги и 128 фрагмента, отпечатани от Уилям Какстън.
- Разпространение: Разпространението от Европа е основно към университетите на Северна Америка и Япония, но в последните пет века има сравнително малко движение на екземпляри. В Южното полукълбо не са печатани инкунабули а там се намират по-малко от 2000 книги, т.е. 97,75% се съхраняват на север от екватора.
Източници
редактиране- ↑ Incunabula Short Title Catalogue (ISTC) // Архивиран от оригинала на 2011-03-12. Посетен на 2015-12-15.
Външни препратки
редактиране- ((ru)) Инкунабули в Руската национална библиотека Архив на оригинала от 2009-08-05 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Incunable в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |