Библията на Гутенберг е първопечатно издание на Библията и в частност на Вулгата, отпечатано в Майнц в началото на 1455 г. от Йохан Гутенберг, на чието име е наречена.

Библия на Гутенберг
Екземпляр от Библията на Гутенберг от музея в Майнц
Екземпляр от Библията на Гутенберг от музея в Майнц
Първо издание
Германия
Оригинален езикнемски
Библия на Гутенберг в Общомедия

През 1448 г. Гутенберг установява ателието си в Хумбрехтхоф в старата част на Майнц. През 1450 г. печатната преса вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг. За целта Гутенберг взема заем от 150 гулдена от своя роднина Арнолд Гелтус, а по-късно успява да убеди богатия гражданин Йохан Фуст да му даде заем от още 800 гулдена. Към начинанието се присъединява и бъдещият зет на Фуст Петер Шьофер. Шьофер е работил като преписвач на ръкописи в Париж и вероятно изработва някои от първите печатни набори.

Не е ясно кога точно е замислен проектът за отпечатване на Библията, но това е основната цел на заема от Фуст, а същинската работа по него започва през 1452 г. В същото време с пресата се печатат и други по-доходни книги, може би латински граматики. Съществуват предположения, че пресите са две – една за ежедневни нужди и друга за Библията. Сред доходните приложения на новата печатница е отпечатването през 1454 – 1455 година на хиляди индулгенции за нуждите на Католическата църква. През декември 1454 г. е отпечатан „Призив към християнството за борба срещу турците“ (на немски: Mannung der Christenheit wider die Turcken), по повод на това, че през предходната година Константинопол е превзет от османците. След него през 1455 г. излиза от печат и първото печатно издание на Библията в света – т.нар „42-редова Библия“, известна днес като Гутенбергова Библия. Като прототип служи ръкописът на Голямата Майнцка Библия от 1452 г. Издаването на Библията от Гутенберг е упоменато от кардинал Пиколомини, бъдещия папа Пий II.

Начинанието не се оказва печелившо за Гутенберг. Още същата година Фуст започва да си иска обратно парите, обвинявайки Гутенберг в злоупотреба. Междувременно разходите по проекта с Библията нарастват, а дълговете на Гутенберг вече надхвърлят 2000 гулдена. Фуст завежда дело в съда, който през ноември 1455 г. установява, че двамата са създали съдружие за издаване на книги, а Гутенберг е използвал парите за други цели. Фуст получава печатарското ателие и половината от вече отпечатаните Библии.

Характеристика

редактиране
 
Страница от Библията на Гутенберг, Старият завет, въведение от Йероним Блажени

Гутенберг се стреми да създаде точно подобие на ръкописните книги от онова време. Инициалите и рубриките са изписвани ръчно. Подобна имитация е характерна за първопечатните книги, издавани до около 1500 г. Обликът им има преходен характер: от ръкопис към печатна книга.

Тиражът на Библията е малък – около 180 екземпляра, като оценката е съвременна, направена по данни за използваните материали. Това изглежда нищожно количество, но по това време в цяла Европа има общо около 30 000 книги. Към днешно време са оцелели 49 екземпляра[1].

Повечето екземпляри съдържат 1286 страници, подвързани в два тома, но почти няма две еднакви Библии. От 180-те произведени екземпляра 135 са отпечатани върху хартия, а останалите върху велум (на английски: vellum), пергамент от телешка кожа[1].

Библията се нарича „42-редова Библия“ по броя на редовете на страницата. Използваният шрифт е Текстура, основна разновидност на готическите шрифтове.

Източници

редактиране
  1. а б Andrews, Evan. 7 Things You May Not Know About the Gutenberg Bible // history.com, 23 февруари 2015. Посетен на 2 март 2015. (на английски)

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране