Творителен падеж

(пренасочване от Инструментал)

Творителен падеж, или инструментал (на латински: casus instrumentalis), е падеж, обозначаващ предмет като средство, чрез което се извършва глаголното действие.

В славянските езици

редактиране

В славянските езици творителният падеж се съчетава с глаголи, съществителни и прилагателни имена. Притежава широк кръг от значения: освен оръдие на действието може да означава място и време, най-общо начин на извършване на глаголното действие.

При обстоятелствена употреба

редактиране

Творителен за място

редактиране

Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:

рус.: Еду полем. (Пътувам през полето.) Иду берегом. (Вървя по брега.)
ст.б.:                                 (ще приготви Твоя път пред Тебе) (Матей, 11:10).
хърв.: Putujem autocestom. (Пътувам по магистралата.)
Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom. (Всеки ден карам по улица „Жупанчич“.)

Творителен за време

редактиране

Творителният за време указва времето на извършване на действието:

рус.: Ранним утром он уходил в поле. (Рано сутрин той тръгваше за полето.)
ст.б.:                         (нощем песен ще Му пея) (Псалтир, 41:9).
хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima.
(Пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни.)

Творителен за оръдие на действието

редактиране

Творителният за оръдие на действието посочва средството, чрез което се извършва действието:

рус.: Пишу карандашом. (Пиша с молив.) Рублю топором. (Сека с брадва.)
ст.б.:                (давам знак с ръка).
хърв.: Starac odmahuje glavom. (Старецът кима с глава.) Pas zamahne repom. (Кучето маха с опашка.)

Творителен за начин на действие

редактиране

Тази разновидност на творителния падеж дава качествена характеристика на действието:

рус.: Иду быстрыми шагами. (Вървя с бързи крачки.) Дождь полил ручьями. (Изля се пороен дъжд.)
ст.б.:                                (с радостно лице в отговор рече).
хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom.
(Хепатит C бавно причинява заболяване на черния дроб.)

Творителен за количество

редактиране

Творителният за количество описва действието откъм количествената му страна:

рус.: продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).
ст.б.:                         (даде плод стократно) (Лука, 8:8).
хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod.
(Листата на маслината хиляди години са се използвали като противомикробно средство.)

Творителен за ограничение

редактиране

Творителният за ограничение посочва областта на проява на даден признак:

рус.: сильный духом (силен духом).
ст.б.:                   (ще спаси душата си).
хърв.: čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Творителен за причина

редактиране

Тази разновидност на творителния падеж посочва причината на действието:

ст.б.:               (от глад умирам).

Творителен за сравнение

редактиране

Творителният за сравнение посочва чрез подобие степента или характера на действието:

рус.: лететь стрелой (летя като стрела).

При необстоятелствена употреба

редактиране

Творителен за обект

редактиране

Творителният за обект посочва предмет, с чиято помощ се върши действието:

рус.: наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да снабдя с пари).
хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću. (Природата е надарила момчето с остър ум.)

Тази разновидност на творителния падеж е подобна на творителния за оръдие на действието, затова се превежда на български с предлога с.

Творителен определителен

редактиране

Творителният определителен посочва признак на предмета:

рус.: сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).

Подобен е на творителния за сравнение, обаче се явява в изречението като определение, а не като обстоятелствено пояснение.

Творителен полупредикативен

редактиране

Творителният полупредикативен посочва възрастов период от живота:

рус.: Ребёнком он долго болел. (Като дете той боледуваше дълго.)

Подобен е на творителния за време, но за разлика от него може да се схване не само като обстоятелствено пояснение, но и като сказуемно определение.

Творителен предикативен

редактиране

Творителният предикативен се използва за именната част на съставно сказуемо и за сказуемното определение на подлога:

рус.: Стал инженером. (Стана инженер.) Работает продавцом. (Работи като продавач.)
ст.б.:                             (и няма да има сирачета).
хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom. (Чернооката девойка беше почти дете.)

Творителен функционален

редактиране

Творителният функционален посочва признак, създаден не от самото лице или предмет, а предизвикан или приписан от другиго:

рус.: Его назначили управдомом. (Назначиха го за домоуправител.)
рус.: Мак считают снотворным средством. (Смятат мака за сънотворно средство.)

Използва се за сказуемното определение на допълнението.

Творителен на деятеля

редактиране

Посочва логическия вършител на действието в страдателен залог:

рус.: Ошибка была допущена учеником. (Грешката беше допусната от ученика.)

Творителен за съдържание

редактиране

Творителният за съдържание уточнява значението на глагола,
като посочва обекта или областта на разпространение:

рус.: наслаждаться семейным счастьем (наслаждавам се на семейно щастие).
ст.б.:                              (ти властваш над морска държава).
хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima. (Занимаваме се с услуги.)

Остатъци от творителен падеж в съвременния български език

редактиране

В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж:
денем, нощем, редом, гърбом, ходом, бегом и др.

Използвана литература

редактиране
  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979.
  • Д. Э. Розенталь, М. А. Теленкова, Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976.
  • I. M. Pulkina, A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987.
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993.
  • Стефан Младенов, История на българския език, София, 1979 (превод: проф. Иван Дуриданов).
  • Кирил Мирчев, Историческа граматика на българския език, София, 1978.
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 (Морфология), София, 1983.
  • Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, Старобългарски език. Текстове и речник, София, 1976.