Отваря главното меню

Интеркосмос-България-1300

„Интеркосмос-България-1300“ или „Интеркосмос 22“ е първият български изкуствен спътник.

Каталожният му номер е 1981-075A. Наименуван е по космическата програма „Интеркосмос“, в рамките на която е създаден и лети.

Построен е в България по разработка на Централната лаборатория за космически изследвания (БАН) на базата на платформата за сателити „Метеор“. Тежи 1500 кг. Разполага с 11 научни инструмента за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици[1]. Захранването се осъществява посредством 2 слънчеви панела, които генерират 2 kW мощност.

Апаратът е изстрелян в 13:35 часа на 7 август 1981 година в близко-полярна орбита 825 х 906 км с инклинация 81,2° от ракетата „Восток-2М“ от стартова площадка № 43/3 в Плесецк. Събитието е посветено на 1300-годишнината от основаването на българската държава.

Към 2009 г. спътникът е все още в орбита, работи и предава информация за частиците около полярните региони[2].

Микропроцесорен прибор от „Интеркосмос 22“

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране