Ирина Ласкарина, наричана още Ирина Комнина и Ирина Дукина (на гръцки: Ειρήνη Λασκαρίνα, Ειρήνη Κομνηνή, Ειρήνη Δούκαινα; * ок. 1200; † 1239 г.) е никейска императрица (1221 – 1239), първа съпруга на император Йоан III Дука Ватаций.[1]

Ирина Ласкарина
Ειρήνη Λασκαρίνα
никейска императрица
Родена
1200 г.
Починала
1241 г. (41 г.)
Управление
Период1221 – 1239 г.
Семейство
РодЛаскариди
БащаТеодор I Ласкарис
МайкаАнна Ангелина
Братя/сестриМария Ласкарина
Евдокия Ласкарина
СъпругЙоан III Дука Ватаци
Андроник Палеолог
ДецаТеодор II Ласкарис
Ирина Ласкарина в Общомедия

Биография

редактиране

Ирина Ласкарина е дъщеря на император Теодор I Ласкарис и Анна Ангелина. По майчина линия е внучка на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. Сестрата на Ирина, Мария Ласкарина, е омъжена за унгарския крал Бела IV.

Първоначално Ирина става съпруга на военноначалника Андроник Палеолог (в някои извори срещан и с името Константин[1]), като бракът им бил благословен от ерудирания ефески митрополит Николай Месарит. След смъртта на Андроник в началото на следващата година Ирина е омъжена за посочения за наследник на баща ѝ, Йоан III Дука Ватаций.[1] Ирина Ласкарина и Йоан III имат един син – бъдещия император Теодор II Ласкарис. По-късно, след едно падане от кон (през 1222 г.), императрица Ирина получава травма, която я лишава от възможността да има повече деца.[2]

През 1234 г. 11-годишният Теодор е оженен за дъщерята на българския цар Иван Асен II, Елена, която също била дете. В хрониката на Георги Акрополит се споменава, че императрица Ирина лично се заема с възпитанието на двете деца:

Тъй като син му [на Йоан Дука Ватаций] Теодор беше дете – той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, – бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро

Императрица Ирина Ласкарина постъпва в манастир и приема монашеското име Евгения. Там тя умира през 1239 г., петнадесет години преди съпруга си. Ирина Ласкарина остава в историческите хроники със своята скромност и разсъдливост. Посочват я за добър пример, който допринесъл за подобряването на морала на поданиците ѝ.

  1. а б в Polemis 1968, с. 139 – 140; Cheynet & Vannier 1986, 30. – Andronic Paléologue.
  2. Polemis 1968, с. 139 – 140.

Източници

редактиране
  • Irene Laskarina, Mittelalter-genealogie
  • ((fr)) Cheynet, Jean-Claude; Vannier, Jean-François (1986). Les premiers paléologues. Études Prosopographiques (online), Byzantina Sorbonensia, 5. Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), doi:10.4000/books.psorbonne.1939, ISBN 9782859441104, online ISBN 9782859448295, DOI:10.4000/books.psorbonne.1927, http://books.openedition.org/psorbonne/1939, посетен на 20 юни 2022 
  • ((en)) Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: Athlone Press 
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irene Lascarina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​