Теодор II Ласкарис
Теодор II Дука Ласкарис (на гръцки: Θεόδωρος Β΄ Δούκας Λάσκαρις; Θεόδωρος Β΄ Λάσκαρις; Theodōros II Doukas Laskaris; Theodoros II Laskaris * декември 1221/януари 1222; † 18 август 1258) е император на Никейската империя от династията Ласкариди в периода от 3 ноември 1254 до 18 август 1258 г.
| Теодор II Ласкарис | |
|---|---|
| никейски император | |
 миниатюра от 15 век |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 1254 – 1258 |
| Предшественик | Йоан III Дука Ватаци |
| Семейство | |
| Род | Ватаци, Ласкариди |
| Баща | Йоан III Дука Ватаци |
| Майка | Ирина Ласкарина |
| Съпруга | Елена Асенина |
| Деца |
Ирина Ласкарина Асенина Евдокия Ласкарина Асенина Йоан IV Дука Ласкарис |
| Теодор II Ласкарис в Общомедия | |
Произход и възкачване на престолаРедактиране
Син е на император Йоан III Дука Ватаци и на Ирина Ласкарина. Получава много добро образование и се интересува от науки и изкуства, но е болен от епилепсия. След като Йоан III Дука Ватаци умира през 1254 г. в Никея, синът му Теодор II е коронован за император.
УправлениеРедактиране
В началото, след възкачването му на престола, се смята, че няма качествата на баща си, поради което никейските владения в Тракия са нападнати от българския цар Михаил II Асен през 1255 година. Теодор II обаче поема лично командването на войските и показва неочаквано добри резултати като пълководец. След като българите са победени, Михаил II е убит при заговор на приближените му, а в България започва борба за властта. През това време никейският владетел присъединява повечето български територии в Тракия и Македония и овладява Епир с крепостта Драч.
Във вътрешнополитическо отношение, Теодор II Ласкарис фаворизира средната класа и засяга интересите на знатните родове, с което предизвиква тяхната опозиция. В резултат, някои от аристократите са заточени, включително и бъдещият император Михаил VIII Палеолог, обвинен в конспирация със селджуците от Рум.
През 1258 г. императорът умира след влошаване на състоянието му.
ФамилияРедактиране
Теодор II се жени за българската княгиня Елена Асенина, дъщеря на цар Иван Асен II и Анна-Мария Унгарска. От брака им се раждат шест деца, на пет от които имената са известни:
- Ирина Ласкарина Асенина, омъжена през 1257 г. за българския цар Константин Тих Асен (1257 – 1277)
- Мария, 1256 омъжена за Никифор I Комнин, деспот на Епир
- Теодора, омъжена за 1) сл. 1258 Матьо дьо Мон, барон на Велигости
- Евдокия Ласкарина Асенина, омъжена за граф Пиетро ди Вентимиля (1230 – 1278), граф на Вентимиля
- дъщеря, 1273 омъжена за Яков Светослав, деспот на България[1]
- Йоан IV Дука Ласкарис, никейски император (1258 – 1261)
ИзточнициРедактиране
- ↑ Failler, „Chronologie et composition“, pp. 72f
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- geschichte-online.info Списък на византийските императори Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine.
- Theodor II, S. 367
- Димитър Г. Ангелов, "The 'Moral Pieces' by Theodore II Laskaris", Dumbarton Oaks Papers, 65/66 (2011 – 2012), pp. 237 – 269
| Йоан III Дука Ватаци | → | Никейски император (1254 г. – 1258 г.) | → | Йоан IV Дука Ласкарис |