Отваря главното меню

Ирмтрауд Моргнер (на немски: Irmtraud Morgner), с цяло име Ирмтрауд Елфриде Моргнер, е немска писателка, романистка, един от значимите автори на Германската демократична република. Член е на ръководството на Съюза на писателите в ГДР.

Ирмтрауд Моргнер
Irmtraud Morgner
Ирмтрауд Моргнер (вдясно) през 1973 г.
Ирмтрауд Моргнер (вдясно) през 1973 г.
Родена 22 август 1933 г.[1][2]
Починала 6 май 1990 г.[2] (56 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1959-2006 г.
Жанр роман, разказ
Известни творби Сватба в Константинопол“ (1968)
Награди Хайнрих Ман (1975)
Ирмтрауд Моргнер в Общомедия

БиографияРедактиране

Ирмтрауд Моргнер е дъщеря на локомотивен машинист. През 1952 г. полага матура в Кемниц и до 1956 г. следва германистика и литературознание в Лайпцигския университет. От 1956 до 1958 г. е сътрудник в редакцията на списание „Нойе дойче литератур“. След 1968 г. става писател на свободна практика.

След няколко прозаични творби в стила на социалистическия реализъм Ирмтрауд Моргнер успява през 1968 г. да привлече интереса на читателската публика в ГДР с романа си „Сватба в Константинопол“. Тук Моргнер за първи път създава виртуозна смесица от фантастика и реалистично описание на всекидневието от феминистична гледна точка. Това се превръща в нейна „запазена марка“. С необикновено широко разгърнатия роман „Животът и приключенията на трубадурата Беатрис“ (1974), както и с продължението му „Аманда“ (1983), Ирмтрауд Моргнер постига голямо признание сред читателките в ГДР, а също и във ФРГ.

 
Гробът на Ирмтрауд Моргнер в Берлин

През 80-те години писателката има възможност да пътува често на Запад, също в САЩ и Швейцария, където през 1987/88 г. е гост-прифесор в Цюрихския университет. Заплануваната трета част от романовата трилогия остава незавършена поради заболяването на писателката от рак през 1987 г. Фрагменти от творбата излизат посмъртно под заглавие „Героичното завещание“.

От 1972 до 1977 г. Ирмтрауд Моргнер има втори брак с писателя Паул Винс, който донася за нея като таен сътрудник на ЩАЗИ.

БиблиографияРедактиране

  • Das Signal steht auf Fahrt, 1959
  • Ein Haus am Rand der Stadt, 1962
  • Hochzeit in Konstantinopel, 1968
Сватба в Константинопол, изд.: Народна култура, София (1977), прев. Антоанета Тодорова
  • Gauklerlegende, 1970
  • Die wundersamen Reisen Gustavs des Weltfahrers, 1972
  • Leben und Abenteuer der Trobadora Beatriz nach Zeugnissen ihrer Spielfrau Laura, 1974[3]
  • Geschlechtertausch, 1980 (zusammen mit Sarah Kirsch und Christa Wolf)
  • Amanda. Ein Hexenroman, 1983
  • Die Hexe im Landhaus, Gespräch in Solothurn, 1984
  • Der Schöne und das Tier. Eine Liebesgeschichte, 1991
  • Rumba auf einen Herbst, 1992
  • Das heroische Testament, 1998
  • Erzählungen, 2006

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  2. а б Интернет база данни за научна фантастика, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Irmtraud Morgner.
  3. Socialist Magical Realism: Irmtraud Morgner's Trobadora Beatrice

Външни препраткиРедактиране