Фантастика

Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, музиката, изобразителните и други изкуства, който се характеризира със съществената роля на фантастични елементи – тоест елементи, които не се наблюдават в реалния свят около нас, или дори са принципно невъзможни.^[1]

Често „фантастика“ и „научна фантастика“ се разбират като взаимозаменяеми понятия. В повечето езици, обаче, има еквивалент на думата „фантастика“ и научната фантастика, фентъзито, ужасите и другите фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове.

ИсторияРедактиране

Интересът към Непознатото е генетично заложен в човека от хилядолетия. То играе важна роля в културата. Особено привлекателна за обществото е онази част от Непознатото, която може да определим като Тайнствено (Страшно). Всяка култура има отношение и представи за онова, което се намира извън непоследствения опит. Пример за това е Задгробния живот.^[2]

ПодстиловеРедактиране

Разделението по подстилове във фантастиката е до голяма степен условно. Много произведения могат да бъдат причислени към повече от един стил; някои трудно могат да бъдат дефинирани в рамките на официално описаните стилове, или пораждат нов стил сами по себе си.

Един от начините за разграничаване на подстилове е в зависимост от характера на фантастичните елементи.

Научна фантастика – при нея фантастичните елементи обикновено представляват научни или технически постижения, и действието най-често се развива някъде в бъдещето. Определящо за научната фантастика правило е, че научната фантастика никога не излиза от границите, поставени от науката. Всяка фантастика, противоречаща на науката в момента на нейното написване, се определя като фентъзи или друг фантастичен жанр. Сред по-известните подстилове на научната фантастика са:
- Космическа фантастика – „най-класическата“ научна фантастика; дълго време е била синоним на научната фантастика изобщо. Събитията в нея се развиват като правило в бъдещето, извън Земята – в Космоса, на други планети, в паралелни вселени.
- Пътуване във времето – пътешествията с „машина на времето“ или с използване на други теории, обикновено описват възможните логически проблеми, до които могат да доведат.
- Апокалиптична и пост-апокалиптична фантастика – обрисува бъдещи развития на света по време на или след колосални бедствия, променили начина на живот на човечеството (или оцелелите от него).
- Утопия – произведения, които обрисуват бъдещето в позитивна светлина.
- Антиутопия (Дистопия) – произведения, които обрисуват бъдещето в негативна светлина.
- Алтернативна история – произведения, които описват света, какъвто би изглеждал, ако историята се беше развила по друг начин.
Фентъзи – фантастичните елементи представляват вид магия. (Съществува теза, че фентъзито е отделен жанр, изцяло различен от фантастиката.)
Хорър – произведения, в които фантастичните елементи (в класическия случай паранормални явления – вампири, зомбита, зли мистични сили и пр.) предизвикват страх, преследват или враждуват с протагонистите, и т.н.
Магически реализъм – смесване на реалистичен контекст с магически или фолклорни елементи.

Съществуват и други разделения – например научната фантастика често бива делена на твърда научна фантастика (набляга предимно на техническата идея, съспенса и острия сюжет), и мека научна фантастика (набляга предимно на вътрешния свят на героите, преживяванията им и отношенията им). Киберпънковите произведения най-често (но не винаги) са и антиутопии. И т.н.

От февруари 2011 съществува изцяло българско онлайн списание, посветено на жанра – SciFi.bg.