Ирхан
Ирхан от прабългарския владетелски род Дуло е хан на Волжка България[1] през VIII век.[2] Основен източник на информация за него са трудовете на Геза Фехер, писани по време на идеологическото течение прабългаризъм по време на Втората световна война. Името на Ирхан не се споменава в спорните летописи Джагфар тарихъ.
| Ирхан | |
| хан на Волжка България | |
| Наследил | Котраг |
|---|---|
| Наследник | Туки |
| Лични данни | |
| Починал | 765
|
| Семейство | |
| Династия | Дуло |
| Баща | Котраг |
Счита се от историците в съвременен Татарстан, че Ирхан е вторият владетел на Волжка България, син на Котраг и внук на Кубрат, основателя на Стара Велика България. По време на управлението му укрепва държавността в региона на Средна Волга. Ирхан управлява във Велики Болгар до смъртта си през 765. Споменаването на тази година в по-късните източници[3] поставя въпроса дали между управлението на Котраг (починал през 673 г. според някои източници) и това на Ирхан не съществува период, в който властва по-старият син на Котраг Ишкул (починал 707).
След смъртта на Ирхан той е наследен от своя син Туккей.
Източници редактиране
- ↑ Повесть временных лет. М.-Л., 1950. Ч. 1-2; Полное собрание русских летописей. М., 1949. Т. 2; М., 1962. Т. 1, вып. 2.
- ↑ Идел Болгар иле - Музей-резерват Велики Болгар
- ↑ Волжская Булгария и Русь. Казань, 1986.
| Котраг | → | хан на Волжка България (? – 765) | → | Туки |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ирхан“ в Уикипедия на татарски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |