Котра̀г е вторият син на хан Кубрат.[1] След разпадането на Велика България той се заселва заедно с племето котраги (кутригури) на север в Поволжието и основава Волжка България[2], васална на хазарите. Вероятно е наследен от втория си син Ирхан.

Котраг
хан на Волжка България
Наследил Кубрат
Наследник Ирхан ?
Лични данни
Роден
около 625
Починал
Семейство
Династия Дуло
Баща Кубрат

БиографияРедактиране

Хан /хаган/ Котраг (татарски: Котраг, Qotrağ, чувашки: Кăтра Паттăр, Katra Pattăr) е вторият син на кан Кубрат от прабългарския род Дуло. Според византийските хронисти Никофор и Теофан Изповедник, след смъртта на баща си и разпадането на Велика България, Котраг разширява влиянието на своите прабългари нагоре по река Волга[3]. Според други неназовани източници[4] той действително е втори син на Кубрат, но собственото му име не е известно, а името Котраг показва, че е стоял начело на племето котраги, вероятно като наместник на своя баща още преди смъртта на хан Кубрат. Счита се, че Котраг има двама сина – Ишкул (? – 707) и Ирхан[5]. Котраг е запомнен като основател на Волжка България, като неговите наследници достигат земите на съвременен Татарстан, където се установяват сред местните угро-фински племена.

През 922 година в двора на кутригурите пристига арабски пратеник на име Ибн Фадлан и през същата година ислямът е приет като официална религия на Волжка България. За столица е избран градът Болгар, наричан и Урус Болгар (Велики Болгар). Волжка България остава независима до 1236 година, когато е завладяна от монголско-тюркските орди на Бату хан – монголски владетел, син на Джучи и внук на Чингис хан.

ПаметРедактиране

Планинският връх Котраг Нунатак на Гринуич, остров от Южни Шетландски острови, носи името на владетеля на Волжка България.

ИзточнициРедактиране

  1. Смирнов А. П. Волжские булгары. – М.: Государственный исторический музей, 1951. – С. 9.
  2. Рънсиман, Стивън. История на Първото българско царство. София, ИК „Иван Вазов“, 1993.
  3. Хронография Феофана Исповедника по переводу версии О. Бодянского, 1854 год
  4. „znam.bg“, архив на оригинала от 17 април 2018, https://web.archive.org/web/20180417192040/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=3456837006, посетен 17 април 2018 
  5. „islan.dir.bg“, архив на оригинала от 17 април 2018, https://web.archive.org/web/20180417192304/http://islan.dir.bg/_wm/library/?df=760772&GDirId=ddcf4be39bfc187bc50978209d3a93d7, посетен 17 април 2018