Историческа периодизация
Исторически епохи
Историческата периодизация е методология в историографията, посредством която изучаването на всеобщата история се разделя хронологично на няколко обобщителни времеви периода въз основа на характерни различия, особености и отграничителни репири в развитието на човечеството с културата.
Универсално и евроцентрично,[1] но не само, класическата периодизация в историята разграничава следните епохи:
- Праистория в каменната ера с преходен халколит;
- Древност с овладяване на писмеността през бронзовата епоха;
- Античност, предшествана от бронзов колапс, с последвал период на т.нар. осево време и нова ера;
- Средновековие;
- Ново време;
- Съвременна епоха.
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Означава, че се осъществява от гледна точка на европейската цивилизация. Например в класическия смисъл Средновековие няма в Китай и Япония, но този период при разглеждането на историята им също се означава като Средновековие и в него се вместват събитията, случили се в Китай и Япония.
Тази статия, свързана с история, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.