Италианско психоаналитично общество
Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.
ИсторияРедактиране
Основано е в Терамо през 1925 г. от италианския психиатър Марко Бианчини - асистент в Неаполския университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество "Rivista di Psicoanalisi"[1]. През 1936, ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)
След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.
В момента ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа[2].
ПрезидентиРедактиране
- Марко Бианчини – 1925-1931
- Едуардо Вайс – 1931-
- Чезаре Мусати – 1951-1955
- Никола Пероти – 1951-1952 съвместно с Мусати
- Алесандра Томази ди Палма – 1955-1959
- Чезаре Мусати – 1959-1963
- Емилио Сервадио – 1963-1969
- Франческо Корао – 1969 -1974
- Франко Форнари – 1974-1978
- Евгенио Гаудини – 1978-1982
- Глауко Карлони – 1982-1986
- Джовани Хаутман – 1986-1990
- Роберто Талиакоцо – 1990-1992
- Джузепе ди Чара – 1993-1997
- Фаусто Петрела – 1997-2001
- Доменико Чанезе – 2001-2005
- Фернандо Риоло – 2005-2009
- Стефано Болонини – 2009-
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- ((it)) Официален сайт
- ((it)) Списък на членовете
- ((it)) Официален сайт на Rivista di Psicoanalisi
- ((it)) Официален сайт на вестник Психея
