Италианско психоаналитично общество

Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.

История

Основано е в Терамо през 1925 г. от италианският психиатър Марко Бианчини - асистент в Неаполският университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество "Rivista di Psicoanalisi". През 1936, ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)

След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.

В момента ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа.

Президенти

• Марко Бианчини – 1925-1931
• Едуардо Вайс – 1931-
• Чезаре Мусати – 1951-1955
• Никола Пероти – 1951-1952 съвместно с Мусати
• Алесандра Томази ди Палма – 1955-1959
• Чезаре Мусати – 1959-1963
• Емилио Сервадио – 1963-1969
• Франческо Корао – 1969 -1974
• Франко Форнари – 1974-1978
• Евгенио Гаудини – 1978-1982
• Глауко Карлони – 1982-1986
• Джовани Хаутман – 1986-1990
• Роберто Талиакоцо – 1990-1992
• Джузепе ди Чара – 1993-1997
• Фаусто Петрела – 1997-2001
• Доменико Чанезе – 2001-2005
• Фернандо Риоло – 2005-2009
• Стефано Болонини – 2009-

Външни препратки

• ((it)) Официален сайт
• ((it)) Списък на членовете
• ((it)) Официален сайт на Rivista di Psicoanalisi
• ((it)) Официален сайт на вестник Психея

• Портал „Психология“