Италианско психоаналитично общество

Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.

ИсторияРедактиране

Основано е в Терамо през 1925 г. от италианския психиатър Марко Бианчини - асистент в Неаполитанския университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество Rivista di Psicoanalisi[1]. През 1936, ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)

След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.

ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа[2].

ПрезидентиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. La Rivista di Psicoanalisi è attualmente l'organo ufficiale della SPI, unitamente alla rivista Psiche. Rivista di cultura psicoanalitica.
  2. cfr. Chianese, D. Brevi note sulla Psicoanalisi e sulla Società Psicoanalitica Italiana [1] Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..

Външни препраткиРедактиране