Йеротей Сирманов

български генерал

Йеротей Илиев Сирманов е български офицер (генерал-майор), командир на 10 артилерийска бригада и началник на артилерията на 4-та армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Йеротей Сирманов
български генерал
Битки/войниПърва световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Биография

редактиране

Йеротей Сирманов е роден на 22 юни 1861 г. в Габрово.[1]

Сръбско-българска война (1885)

редактиране

През Сръбско-българската война (1885) е доброволец в Ученическия легион.[1]

През 1887 г. завършва военното училище в София, като на 27 април е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-о артилерийско отделение, 1-ви артилерийски полк, 3-ти артилерийски полк и като командир на 1-и артилерийски полк.

На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 г. в чин капитан. През 1903 г. завършва Генералщабната академия в Русия и произведен в чин майор. През 1904 г. е командирован в заводите „Круп“ в Германия, където ръководи изработването на самари за планинската артилерия, които по-късно намират широки приложения в бойните условия. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин подполковник.[1]

На 27 февруари 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, като през същата година е назначен за началник на артилерията на 4-та армия. По-късно е началник на артилерията на 2-ра военно-инспекционна област. На 9 август 1919 г. е уволнен от служба.[1]

Генерал-майор Йеротей Сирманов умира на 15 септември 1954 г. в Пловдив.[2]

Военни звания

редактиране
  • а б в г Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 128
  • Bulgaria, the Bulgarian army, and the wars of national unification photographed by General Yerotey Sirmanov // Google Arts & Culture. Посетен на 27 юни 2017 г. (на английски)
  • Източници

    редактиране
    • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 208.