Терминът „йерофания“ (от гръцки „ἱερός“ (hieros), озтачаващ „сакрален“ или „свещен“ иd „φαίνειν“ (phainein) означаващо „разкрива“ или „премествам, нося към светлина“) означава манифестацията на сакралното.

В произведенията на Мирча ЕлиадеРедактиране

Терминът „йерофания“ се появява често в работите на религиозния историяк Мирча Елиаде като алтернатива на по-ограничаващия термин „теофания“ (божествено разкриване).[1]

Елиаде твърди, че религията е базирана на остро разграничение между сакралното (Бог, богове, митически предшественици и т.н.) и на профанното.[2] Според Елиаде човекът от традиционното общество, митовете описват „навлизането на сакралното (или 'свръхестествено') в света“ – което е йерофания.[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Shamanism, стр. xiii
  2. Patterns in Comparative Religion, стр. 1
  3. Myth and Reality, стр. 6
  • Мирча Елиаде:
    • Cosmos and History: The Myth of the Eternal Return. New York: Harper Torchbooks, 1959.
    • Myth and Reality. Trans. Willard R. Trask. New York: Harper & Row, 1963.
    • Patterns in Comparative Religion. New York: Sheed & Ward, 1958.
    • Shamanism: Archaic Techniques of Ecstasy. Princeton: Princeton University Press, 1972.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hierophany“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.