Йерусалимска латинска патриаршия

Латинската патриаршия на Йерусалим (на латински: Archidioecesis Hierosolymitanus Latinorum) е поделение на римо-католическата църква. Нейният глава e латинският патриарх на Йерусалим.

През 1099 г. Йерусалим е завладян от кръстоносците и се създава Кралство Йерусалим. Латинският патриарх замества православния патриарх, който умира малко преди завладяването на Йерусалим. С разгрома на Йерусалимското кралство през 1291 г. латинският патриарх не е повече необходим, но римският папа дава съответната почетна титла, към която от 1374 г. принадлежат базиликаСан Лоренцо фуори ле мура“ в Рим като титуларна църква.

През 1847 г. Османската империя разрешава на католическата църква отново да създаде своята йерархия в Палестина. Латинският патриарх на Йерусалим става глава на римските католици в Израел, Палестина, Йордания и Кипър. Римските католици в този регион са най-вече палестински християни. Последният патриарх е йорданецът Фуад Туал, но той подава оставка през 2016 г. поради напреднала възраст[1].

Източници

редактиране
  1. History of Latin Patriarchate of Jerusalem // Архивиран от оригинала на 2020-11-08. Посетен на 24 ноември 2020. (на английски)

Литература

редактиране
  • Hans Eberhard Mayer, Bistümer, Klöster und Stifte im Königreich Jerusalem (Schriften der Monumenta Germaniae Historica 26). Stuttgart: Hiersemann 1977. ISBN 3-7772-7719-3
  • Pringle, Denys, The churches of the Crusader Kingdom of Jerusalem: a corpus. Cambridge University Press. Bd. I (A-K) 1993 ISBN 0-521-39036-2/Bd. II (L-Z) 1998 ISBN 0-521-39037-0
  • Kirstein, Klaus-Peter, Die lateinischen Patriarchen von Jerusalem. Von der Eroberung der Heiligen Stadt durc h die Kreuzfahrer 1099 bis zum Ende der Kreuzfahrerstaaten 1291. Berlin: Duncker u. Humblot 2002. ISBN 3-428-09964-8
  • Pieraccini, Paolo, Il ristabilimento del Patriarcato Latino di Gerusalemme e la Custodia di Terra Santa. La dialettica istituzionale al tempo del primo Patriarca, Giuseppe Valerga (1847 – 1972). Cairo-Jerusalem: Franciscan Printing Press 2006. 678 S.

Външни препратки

редактиране