Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Базилика.

Развалините на базиликата на Максенций в Рим (началото на IV в.)
План на базиликата на Максенций
Тринефната базилика Сант Аполинаре Нуово в Равена (VI в.)
Романската базилика Сан Пиеро а Градо в Пиза (X век)
Базиликата „Света София“ в София

Базилика (на гръцки: βασιλική – „царски дом“) е вид сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина нефове.

В многонефните (многокорабите) базилики, отделните нефове са разделени от надлъжни редици колони или стълбове, със самостоятелни покриви. Централният неф обикновено е по-широк и голям, и се осветява от високо разположени прозорци над страничните нефове. В случай на отсъствие на прозорци на централния неф, сградата се относя към типа псевдобазилика.

В древния Рим базиликата е най-често обществена, съдебна или административна сграда. След приемането на християнството като официална религия в Римската империя, базиликата става основен тип християнски храм с правоъгълна форма и множество колони.

В римо-католицизма, базилики започват да се наричат и най-големите и значими римо-католически храмове, независимо от архитектурния им тип (напр. базиликата Санто Стефано Ротондо, която по план е кръгла – тип ротонда). За значението на термина базилика в римокатолицизма вижте Базилика (титул).

Съдържание

Древноримски базиликиРедактиране

В Древен Рим се нарича обществена сграда най–често със съдебни, политически и икономически функции. Представлява голямо правоъгълно трикорабно здание, чийто среден кораб е по-висок от двата странични. Обикновено е била разположена близо до форума. Първата базилика – „Basilica Porcia“ е построена в Рим по разпореждане на Марк Порций Катон Стари през 184 пр.н.е..

Раннохристиянски базиликиРедактиране

Първите църкви, специално построени за християнски богослужения, съответстват по своя облик на римските базилики, тъй като този тип сгради нямали преки асоциации с езичеството. Базиликата става най-разпространения вид християнски храм през IV-VI век и основен тип и през последващите векове.

След като Римската империя приема за официална религия християнството през 313 г. започва масово строителство на църкви в Рим и на територията на цялата империя. Правоъгълната конструкция на базиликата с ориентация по посоките на света, напълно отразява християнските представи за света. От функционална гледна точка базиликалната постройка се отличава с по голяма вместимост, а от символична гледна точка напомня със своя вид на кораба на спасението – неслучайно отделните части от базиликата се наричат нефове или кораби.

В Източната Римска империя до VII века господства типа базилики с три или пет нефа с разположени на една ос нартекс, екзотнартекс и атриум. Такива храмове не били така силно издължени, както в Рим, и често били пристроявани от три страни с галерии – типичен пример е петкорабната базилика „Свети Димитър“ в Солун от V век.

Последваща еволюцияРедактиране

От времето на император Юстиниан I във византийската архитектура започва строежа на куполни базилики, като началото се поставя със строежа на константинополската „Света Ирина“ (около 530 г.). Като основен тип византийски храм се утвърждава компактната постройка с центричен план – т.н. кръсто-куполна църква, макар отделни базиликални постройки продължават да се строят чак до падането на империята под османска власт в средата на XV век.

В Западна Европа базиликата остава основен тип храма и през Средните векове, включително и при строежа на романски и готически църкви.

Възвръщането към идеята на древната базилика се прилага от отделни архитекти и през XIX век – пример за това е базиликата „Сент Мартен“ в Тур, Франция, построена през 1886 – 1924 г.

Базилики в БългарияРедактиране

На територията на България класическа базилика съхранена до наши дни, е софийската „Света София“.

Външни препраткиРедактиране