Йоаникий Ракотински
Йоаникий Ракотински (на македонска литературна норма: Јоаникиј Ракотински) e български духовник от Македония, архимандрит, обявен за светец от Македонската православна църква.[1][2][3]
| Йоаникий | |
 | |
| преподобен | |
|---|---|
| Роден | 20 януари 1847 г. |
| Починал | 23 януари 1940 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Канонизация | 24 септември 2017 година, „Свети Климент Охридски“, Скопие, от Светия синод на Македонската православна църква – Охридска архиепископия |
| Главно светилище | „Свети Илия“ в Ракотинци |
Биография
редактиранеСпоред запазената му автобиография от 19 март 1930 година Йоаникий е роден на 7/20 януари 1847 година в Охрид, тогава в Османската империя, в семейството на Георги и София Чешмеджиеви.[4] Завършва гръцкото училище в родния си град и става духовник в Българската екзархия.[1] В 1875 година митрополит Теодосий Скопски го ръкополага за йеромонах.[2] В 1875 или 1880 година Йоаникий основава манастира „Свети Илия“ в Ракотинци, Скопско.[3] Манастирът е осветен от екзархийския митрополит Теодосий Скопски.[2] Йоаникий е добре образован и пътува много по свети места, заради което хората го наричали „Дядо Хаджия“. Преподава в българското училище, което се е помещавало в манастирския двор. Местното население се обръщало към него и за лечение.[2]
След като Охрид попада в Кралство Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, Йоаникий е тормозен от новата сръбска власт и сърбофилските епископи заради подкрепата си към Българската екзархия.[1]
За укрепване на националния дух в Македония през Първата световна война в 1918 година, Йоаникий е награден с орден „Свети Александър“.[5]
Отец Йоаникий умира в Ракотинци на 23 януари 1940 година.[3]
Канонизация
редактиранеМестното население дълги години почита отец Йоаникий като светец. Мощите му са открити нетленни през 1986 година в селския храм в Ракотинци „Успение Богородично“.[2]
В 2017 година в катедралния храм в Скопие „Свети Климент Охридски“ Йоаникий е обявен за светец от архиепископ Стефан Охридски и Македонски в съслужение с митрополитите на разколническата Македонската православна църква – Охридска архиепископия, като по време на канонизацията иконата на Йоаникий Ракотински е осветена.[1] Тропарите в негова памет са написани от химнописеца на Вселенска патриаршия отец Атанасий Симонопетрит.[2] Частица от мощите на Йоаникий Ракотински се намира и в Берския манастир „Свети Йоан Предтеча“ и той започва да се почита и в Гърция като чудотворец и лечител.[3]
Канонизацията става по случай 50-годишнината от обявяването на автокефалията на Македонската православна църква, непризната от поместните православни църкви. Главата на каноничната Православна охридска архиепископия Йоан VI Охридски заявява в писмо до митрополитите на Македонската православна църква, че тази канонизация не бива да се извършва, защото „Йоаникий от Ракотинци е бил сръбски духовник“ и защото „Македонската църква е в схизма и не може да произвежда светци“.[2]
Канонизацията на Йоаникий Ракотински е вторият случай, при който друга православна църква канонизира български екзархийски духовник след канонизацията на Васил Димитров от Желин от Църквата на Гърция през 2014 година.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Карадаков, Ангел. Македонската православна църква канонизира Св. Йоаникий Ракотински // „Добротолюбие“, 25 септември 2017. Посетен на 29 септември 2017.
- ↑ а б в г д е ж Македонската църква канонизира преп. Йоаникий от Ракотинци (обновено) // Двери на православието, 24 септември 2017. Посетен на 30 септември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д Македонската църква ще канонизира архимандрит Йоаникий от Ракотинци // Двери на православието, 25 януари 2017. Посетен на 24 септември 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Пронајдена автобиографија на Преподобниот Јоаникиј Ракотински // Бигорски манастир. Посетен на 30 септември 2017.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 35-36