Васил Димитров (духовник)

български духовник

Васил Димитров (на гръцки: Βασίλειος Καραπαλίκης, Василиос Карапаликис) e български духовник от Македония, обявен от Църквата на Гърция за новомъченик.[1][2][3][4]

Васил Димитров
новомъченик
Роден 1858 г.
Починал 21 юни 1902 г. (44 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Канонизация 2014 година от Светия синод на Църквата на Гърция

БиографияРедактиране

Васил Димитров е роден в костурското българско село Желин в 1858 година.[3] Става български екзархийски свещеник и виден обществен деец.[5] Отец Димитров е широко известен сред местното население със своята дълбока вяра и благочестие, като се е ползвал и с уважението на съселяните си мюсюлмани.[1]

На 8/21 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от владика Герман Костурски, убиват с брадви в църквата българския свещеник. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[5][6]. Васил Чекаларов пише в дневника си за това:

От Лабро Поряз научихме положително за убийството на поп Васил, о. Васил Желинчев, владиката дал 15 лири и поп Костадин от Желин, гъркомански поп, дал 5 лири, а всичко 20 лири на некои турци от Четирок и те го убиха. Затова взехме решение да се убие поп Костадин и некой си Васил от с. Желин, като предател и съучастник в убийството на поп Васил. Вечерта четата изпратихме в Жупанища и на другата вечер да отидат в Желин и да унищожат горните лица.[4]

Георги Бистрицки пише следното за свещеник Васил Димитров:

Свещеникъ Василъ Димитровъ отъ с. Желинъ (народолюбивъ и дѣятеленъ българинъ, доблестенъ патриотъ), звѣрски убитъ отъ 2 Четирски турци (поставени срѣщу 50 л. т. откупъ отъ Костурския гръцки владика) вѫтрѣ въ черквата при изпълнение на служебнитѣ обязаности. 8 юни 1902 г.

Убийството на Василъ Джамбовъ и Стерьо Ивановъ отъ с. Желинъ въ дома им отъ Организацията – като прѣдатели, турски шпиони и укриватели на убийцитѣ на българския селски свещеник Василъ Димитровъ. Септември 1902 год.“[7]

Васил Димитров има три деца, от които две умират млади, а потомци на дъщеря му още живеят в Желин.[3]

КанонизацияРедактиране

Отец Димитров десетилетия наред е тачен от местното население. През ноември 2014 година митрополит Серафим Костурски след проучване на събраните сведения за чудеса на отец Димитров, извършва откриване и измиване на мощите му, а Светият синод на Църквата на Гърция единодушно включва новомъченика сред светиите на Църквата.[3]

БележкиРедактиране

  1. а б В Костурско откриха мощи на български свещеник-новомъченик (обновено със снимки). // Двери на православието, 24 септември 2014. Посетен на 1 октомври 2017.
  2. Македонската църква ще канонизира архимандрит Йоаникий от Ракотинци. // Двери на православието, 25 януари 2017. Посетен на 1 октомври 2017.
  3. а б в г Χιλιοδέντρου Καστορίας ιερόαθλον. // Romfea.gr, 21 юни 2017. Посетен на 1 октомври 2017.
  4. а б Вселенска патриаршия канонизира български свещеник от Костурско. // Двери на православието, 9 октомври 2019. Посетен на 9 октомври 2019.
  5. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското благотворително братство „Надежда“, гр. Ксанти, Печатница и Книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  6. Tragedies of Macedonia: A Record of Greek Victims of Bulgarian Outrages in Macedonia between 1897 and February 1903, Ede, Allom & Townsend Printers, London, 1903, стр.13
  7. Бистрицки. Ксанти, Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.