Йоан Жинзифов
Йоан Жинзифов или Дзиндзифи[1] е български просветен деец, първият български учител в Битоля. Баща е на Райко Жинзифов.[2]
| Йоан Жинзифов | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Атински университет |
| Семейство | |
| Деца | Райко Жинзифов |
Биография редактиране
Йоан Дзиндзифи е роден в град Велес, тогава в Османската империя. Според Кузман Шапкарев е с влашки произход, но самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.[2] Първоначалното си образование получава в местно гръцко училище, след това завършва медицина в Атинския университет.[3] На 14 май 1831 година става студент в Лайпцигския университет със специалност „Медицина“. През 60-те години на XIX век става учител в гръцкото училище в Прилеп.[4] Преди Коледа на 1865 година в централното гръцко учлище в Битоля е открита „катедра за български език“, като за български учител е назначен Йован Жинзифов.[5]
В едно писмо до професор Михаил Погодин от 1868 година Йоан Дзиндзифи пише:
| „ | Човеколюбив госодаре! У Македония сме вси болгаре, но под гърска власт тако, что до днес не знаехме дали има болгарски букви. Ова година перво аз станах болгарский учител, но слаб у славянский язнк, зачто моя младост иждих в елински науки. Того ради за просвещение на народот ни нуждо е да дойде Ксенофонд у Македония.[6] | “ |
Бележки редактиране
- ↑ Личното име се среща и като Иван, Йован, Йоани, а фамилията като Жинзифов или Дзинзилов.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 399.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 103.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 243 - 244.
- ↑ Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 119. (на руски)
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 245.