Йов (иврит אִיּוֹב, арабски: أيوب, стандартен иврит Iyyov, тиберийски иврит ʾIyyôḇ) е герой в Книгата на Йов от Стария завет.

Изображение на Уилям Блейк на Сатаната, причиняващ циреи на Йов

Книгата започва с представяне на Йов – описан като богат, благословен човек, който се страхува от Бог и живее праведно. Но Сатаната оспорва почтеността на Йов и Бог оставя Йов в ръцете на Сатаната и за Йов започва трагедия: той загубва децата си, богатството си и здравето си. Основната част от текста се състои от разговор на Йов с тримата му приятели, относно това, защо Йов бива наказван по този начин и завършва с отговор на Бог.

Книгата Йов съдържа най-трудната поезия в Стария завет и 100 думи, които не се срещат никъде другаде. Тъй като е изключително самобитна, книгата не може да се причисли към нито една категория на древната литература, но обикновено тя се свързва с премъдростната литература (т.е. нравствено-поучителната). Има две възможни буквални значения на името Йов. Ако името е с арабски произход, то означава „човек, който се обръща (покайва)“. Ако произходът му е еврейски, то означава „омразният(гоненият)“. Интересно е, че и двете значения са отразени в преживяванията на Йов, записани в книгата, носеща неговото име. От многото важни теми, намерили място в книгата на Йов, три са от особено значение: Сатана, проблемът със страданието и истинското доверие.

Външни препратки редактиране