Отваря главното меню

Йован Христич (на сръбски: Јован Христић) е сръбски поет, драматург, преводач и критик.

Йован Христич
Јован Христић
сръбски поет, драматург и критик
Роден
Починал

Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Образование Белградски университет
Литература
Жанрове стихотворение, драма, есе

Уебсайт

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 26 август 1933 г. в Белград. Завършва Втора мъжка гимназия в Белград във випуска на Слободан Селенич. Следва архитектура и философия в Белградския университет и се дипломира през 1958 г. Редовен професор във Факултета по драматично изкуство, където преподава драматургия от 1967 г.

Един от критиците, закрилящи лириката на сръбския модернизъм и авангард.

От 1971 г. е постоянен театрален наблюдател на списание „Книжевност“, театралните му рецензии са издадени в четири тома.[1]

Освен в родината, му негови драми са играни в САЩ, Швейцария, Полша, Словакия, Финландия и др. Поезията и есетата му са превеждани на всички европейски езици. Носител на престижни национални награди за театър и литература[1], сред които наградите „Исидора Секулич“, „Милан Ракич“, „Джордже Йованович“, наградата на издателство „Нолит“, „Станислав Винавер“, Змаева награда (1996).[2]

През август 2001 г. става носител на международната награда „Стјепан Митров Љубиша“.

Секретар на Сръбската литературна задруга и редактор в издателство „Нолит“. Председател на Сръбския ПЕН център.[2]

Умира в Сремска Каменица на 20 юни 2002 г.

На български език е представен в антологията „Нощен полет. Петима сръбски поети“ (прев. Светлозар Игов и Николай Кънчев, изд. „Народна култура“, 1989) и с отделни стихотворения и есета в превод на Светлозар Игов в Бюлетина на СБП, в. „Литературен фронт“, в. „Литературен форум“, в. „АБВ“, „Литературен вестник“ и в списанията „Език и литература“, „Летописи“, „Литература“ и „Страница“. През 1996 г. в поредицата Ars poetica на изд. „Христо Ботев“ излиза стихосбирката му „Александрийската школа“, съставена, преведена и предговорена от Светлозар Игов. По този повод Йован Христич гостува в София и Пловдив.[1]

На български език негов преводач също е и Соня Андонова.

БиблиографияРедактиране

Стихосбирки
  • Дневник о Улису (1954)
  • Песме 1952-1959 (1959)
  • Александријска школа (1963)
  • Старе и нове песме (1988)
  • Нове и најновије песме (1993)
  • Сабране песме (1996),
  • Сабране песме (2002)
  • У тавни час (2003, посмъртно издание)
Драматургия
  • Чисте руке (1960)
  • Орест (1961)
  • Савонарола и његови пријатељи (1965)
  • Седморица: данас (1968)
  • Тераса (1972)
Сборници с оперативна критика и есета за писатели
  • Поезија и критика поезије (1957)
  • Поезија и филозофија (1964)
  • Облици модерне књижевности (1968)
  • Позориште, позориште (1976)
  • Чехов, драмски писац (1981)
  • Позориште, позориште II (1982)
  • Студије о драми (1986)
  • Позоришни реферати (1992)
  • Есеји (1994)
  • Позоришни реферати II (1996)
  • О трагедији (1998)
  • О трагању за позориштем (2002)
  • Изабрани есеји (2005, посмъртно издание)
Критическа проза
  • Професор математике и други есеји (1988)
  • Професор математике и други други есеји (1997)
  • Тераса на два мора (2002, посмъртно издание)
На български език
  • „Александрийската школа“. Стихотворения. Превод от сръбски Светлозар Игов. София: Христо Ботев, 1996, 102 с.
  • „Пътувания из Средиземноморието“. Есета. София: Балкани, 2005, 280 с. ISBN 9548353997

За негоРедактиране

  • Марко Магарашевић, Светлости књижевности, Београд, Идеа, 1991.
  • Јован Ћирилов, Драмски писци, моји савременици: портрети, Нови Сад, Стеријино позорје, 1989.
  • Радомир Путник, Читајући изнова: огледи из драматургије и театрологије, Нови Сад, Стеријино позорје, 1990.
  • Слободан Ракитић, „Песник Јован Христић“, Књижевне новине, година 43, бр. 790. pp. 14
  • Петар Милосављевић, Традиција и авангардизам, Нови Сад, Матица српска, 1968.
  • Михајло Пантић, „Човек није сам ни у осећањима“, Књижевне новине, година 42, бр. 779. pp. 12-13
  • Гордан М. Маричић, Антички мотиви у драмама Јована Христића и Велимира Лукића. Докторска дисертация. Београд, 1999.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

Текстове
За него