Отваря главното меню

Йозеф Фридрих Вилхелм (Хоенцолерн-Хехинген)

Княз Йозеф Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген
Герб на княжеството Хоенцолерн-Хехинген
Замъкът Хоенцолерн с Хехинген (ок. 1650)

Йозеф Фридрих Вилхелм Франц Евгений фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Josef Friedrich Wilhelm Franz Eugen von Hohenzollern-Hechingen; * (кръстен) 12 ноември 1717 в Байройт; † 9 април 1798 в Хехинген) е от 1750 г. шестият княз на Хоенцолерн-Хехинген.[1]

Той е най-големият син на императорския генерал-фелдмаршал граф Херман Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген (1665 – 1733) и втората му съпруга графиня Мария Йозефа Терезия фон Йотинген-Шпилберг (1694 – 1738), дъщеря на граф Франц Албрехт фон Йотинген-Шпилберг (1663 – 1737) и фрайин Йохана Маргарета фон Швенди (1672 – 1727). Брат е на граф Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (1720 – 1765), австрийски императорски фелдмаршал-лейтенант.

Йозеф Вилхелм е офицер на императорска служба и през 1750 г. наследява неженения си братовчед Фридрих Лудвиг, син на княз Фридрих Вилхелм. Той обича да репрезентира, дворцовия живот и пътуването.

Той се грижи за аграрството. От 1766 г. той започва да отглежда картофи, създава втора зоологическа градина, въвежда задължителното посещаване на училище, основава през 1775 г. гимназия и латинско училище в стария дворец, строи църква в Хехинген. Съпругата му основава болница.

Княз Йозеф Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген умира на 9 април 1798 г. на 80 години, след 48-годишно управление, в Хехинген и е погребан там в манастирската църква. Понеже няма син, управлението поема племенникът му княз Херман Фридрих Ото.

ФамилияРедактиране

Йозеф Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген се жени на 25 юни 1750 г. във Виена за осемнадесетгодишната богатата испанска наследничка графиня Мария Терезия Розалия Фолх де Кардона и Силва (* 4 септември 1732, Виена; † 25 септември 1750, Виена), дъщеря на маркграф дон Франц Силвии Фокхард фон Гуадалест и Кастелново (1682 – 1739), която умира след три месеца и му оставя цялото си наследство.

На 7 януари 1751 г. той се жени в Хехинген за графиня Мария Терезия фон Валдбург цу Цайл и Вурцах (* 26 януари 1732, Именщат; † 17 януари 1802, Аугсбург), дъщеря на граф Франц Ернст фон Валдбург-Цайл-Вурцах (1704 – 1781) и графиня Мария Елеонора фон Кьонигсег-Ротенфелс (1711 – 1766). Те имат шест деца, от които само най-малката му дъщеря пораства: [2][3][4]

  • Майнрад Йозеф Мария Фридрих (* 9 октомври 1751, Хехинген; † 28 септември 1752, Хехинген), наследствен граф на Хехинген
  • Йозеф Вилхелм Франц (* 12 декември 1752, Хехинген; † 7 иили 1754, Хехинген), наследствен граф на Хехинген
  • Мария Кресценция Йозефа (* 4 септември 1754, Хехинген; † 29 септември 1754, Хехинген)
  • Мария Терезия Йозефина Каролина (* 3 декември 1756, Хехинген; † декември 1756, Хехинген), наследствен граф на Хехинген
  • Хиронимус Йозеф Карл (* 18 април 1758, Хехинген; † 23 юни 1759, Хехинген)
  • Мария Антония Анна (* 10 ноември 1760, Хехинген; † 25 юли 1797, Донауешинген), омъжена на 15 януари 1778 г. в Хехинген за княз Йозеф Мария цу Фюрстенберг (* 9 януари 1758; † 24 юни 1796)

ЛитератураРедактиране

  • Philipp Matthäus Hahn: Kurze Beschreibung einer kleinen beweglichen Welt-MACHINE, welche Sr. Hochfürstl. Durchlaucht dem regierenden Fürsten [Joseph Friedrich Wilhelm] zu Hohenzollern Hechingen unter der DIRECTION des Pfarrers M[agistri]. Hahns von Onstmettingen von dem Schulmeister Schaudten [das ist Philipp Gottfried Schaudt] daselbst verfertiget worden. 1770. [Vignette] Gedruckt zu Constanz bey Johann Gerhard Lüdolph.
  • Faksimile-Neudruck: Philipp Matthäus Hahn: Kurze Beschreibung einer kleinen beweglichen Welt-Maschine. Faksimile-Neudruck der wiederentdeckten Ausgabe Konstanz 1770. Reinhard Breymayer. Mit einem Geleitwort von Alfred Munz. Tübingen: Nôus-Verlag Thomas Leon Heck 1988. – XXXIV, [IV], 14 S. 4°. – Teilauflage mit Zusatz: Sonderauflage für das Württembergische Landesmuseum [Stuttgart].
  • Jürgen Brüstle: Friedrich Wilhelm von Steuben – Eine Biographie. Marburg 2006.
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, S. 245 ff.
  • E. G. Johler: Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern, Hechingen und Sigmaringen, 1824, S. 58 ff. (Digitalisat)
  • Ludwig Egler: Chronik der Stadt Hechingen, 1889, S. 158 – 167.
  • Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 154
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 1.1:121

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране