Йозеф Мария (Фюрстенберг-Щюлинген)

Йозеф Мария Бенедикт Карл фон Фюрстенберг-Щюлинген (на немски: Joseph Maria Benedikt Karl zu Fürstenberg-Stühlingen; * 9 януари 1758, Донауешинген; † 24 юни 1796, Донауешинген) е от 1783 до смъртта си 7. княз на Фюрстенберг (1783 – 1796).

Йозеф Мария
7. княз на Фюрстенберг
Adel im Wandel367r.jpg
Роден
Починал
Donaueschingen Fürstenberg Wappen.jpg
Семейство
Род Дом Фюрстенберг
Баща Йозеф Венцел (Фюрстенберг-Щюлинген)
Братя/сестри Карл Йоахим (Фюрстенберг-Щюлинген)

БиографияРедактиране

Той е най-големият син на княз Йозеф Венцел фон Фюрстенберг-Щюлинген (1728 – 1783) и съпругата му графиня Мария Йозефа фон Валдбург-Шеер-Траухбург (1731 – 1782), дъщеря на граф Ханс Ернст Евзебиус фон Валдбург-Шеер-Траухбург (1694 – 1756) и ландграфиня Мария Елеонора Елизабет фон Фюрстенберг-Щюлинген (1693 – 1753).

Йозеф Мария следва в университета в Залцбург и в „рицарската академия“ в Торино. През 1783 г. той поема управлението.

На 15 ноември 1772 г. е сключен брачен договор за женитба с принцеса Мария Терезия (1755 – 1810), дъщеря на княз Александер Фердинанд фон Турн и Таксис. През април 1776 г. обаче договорът е анулиран. На 27 октомври 1777 г. се сключва брачен договор и той се жени на 15 януари 1778 г. в Хехинген за принцеса Мария Антония Анна фон Хоенцолерн-Хехинген (* 10 ноември 1760, Хехинген; † 25 юли 1797, Хехинген), дъщеря на княз Йозеф Фридрих Вилхелм фон Хоенцолерн-Хехинген (1717 – 1798) и втората му съпруга графиня Мария Терезия фон Валдбург фон Цайл-Вурцах (1732 – 1802). Нейният баща е бил негов опекун през младините му.[1] Дисхармонията в брака се увеличава. Бракът е бездетен.[2][3][4]

Както баща му и Йозеф Мария се интерсува от музика. Той свири талантливо на пиано, а съпругата му е „отлична сопранистка“.[5] Княжеската двойка има връзка с Моцарт и баща му. През 1784 г. дворцовото училище по язда е престроено на дворцов театър с повече от 500 места, където също се представят оперите на Моцарт.

Умира на 38 години на 24 юни 1796 г. в Донауешинген.

ЛитератураРедактиране

  • Carl Borromäus Alois Fickler: Geschichte des Hauses und Landes Fürstenberg, Aachen und Leipzig 1832; Band 4, S. 281 – 287
  • Erno Seifriz: „Des Jubels klare Welle in der Stadt der Donauquelle“. Musik am Hofe der Fürsten von Fürstenberg in Donaueschingen im 18. und 19. Jahrhundert In: Mark Hengerer und Elmar L. Kuhn: Adel im Wandel. Oberschwaben von der frühen Neuzeit bis zur Gegenwart. Verlag Thorbecke, Ostfildern 2006, ISBN 978-3-7995-0216-0, Band 1, S. 363 – 376.
  • Karl Siegfried Bader: Fürstenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 695 f.
  • Constantin von Wurzbach: Fürstenberg, das Geschlecht der Grafen, Fürsten und Landgrafen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 5. Theil. Verlag der typogr.-literar.-artist. Anstalt (L. C. Zamarski & C. Dittmarsch.), Wien 1859, S. 14 – 16
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 5:18

ИзточнициРедактиране

  1. Johann Samuel Ersch: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste, J. f. Gleditsch, 1844, S. 139 (Digitalisat)
  2. Fürstenberg 3, genealogy.euweb.cz
  3. Joseph Maria Benedictus Carl Fürst zu Fürstenberg, ww-person.com
  4. Joseph 3.Fürst zu Fürstenberg, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
  5. Seifriz S. 367

Външни препраткиРедактиране